Хюсни Адем

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Днес обсъждаме шестия вот на недоверие към кабинета Желязков. Досега петте вота на недоверие бяха за външна политика, корупция, фискална политика, екология, вътрешна сигурност и правосъдие, но днешният вот е различен, защото не е единствено и само за определен сектор. Говорим за провал на държавата в икономическата политика. Вотът на недоверие е на тема „Провал в икономическата политика“ и е с характер на управленска присъда. Вече въпросът не е дали, а кога.

Да оцелееш пет пъти с гласовете на мнозинството не е равнозначно на това да получиш одобрението от уличния гняв. Никой кабинет, изправен шест пъти пред вота на недоверие, няма морално право и политическа легитимност да продължава да е на власт. Никой кабинет, заради който хората обедняват, държавата задлъжнява, инвеститорите напускат страната, няма необходимото доверие да продължи да управлява.

Колеги, време е да сложим край на тази агония, да спрем управлението, което оцелява само със сметки, но не и с доверие. Това така наречено мнозинство от ГЕРБ, БСП и „Има Такъв Народ“ и голямата патерица, наречена Делян Славчев Пеевски, е изначално създадено безпринципно и без политическа логика. Икономическата му политика доведе страната до най-тежката комбинация от дефицит, инфлационен натиск и инвестиционен застой за последните години.

Първо – бюджетният дефицит надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт.

Второ – държавен дълг. При поет ангажимент за стабилизиране правителството допуска ускорено нарастване на дълга.

Трето – инфлацията. Това управление не успя да овладее ценовия натиск. Българските домакинства продължават да обедняват заради грешни решения.

Четвърто – инвестициите. Тук провалът е категоричен. Преките чуждестранни инвестиции остават по-ниски от нивата преди две години, а значителна част от капиталовите проекти са блокирани поради административен хаос, но организиран натиск от подкрепящите, които уж не искат нищо, и непрозрачни регулации, но изискват лоялност към господин Магнитски. България днес е страна, в която несигурността се превърна в основна икономическа категория.

Пето – европейски средства. Проекти се обявяват, проекти се бавят, ако не си с момчето. Процедури се връщат, ако не си с Голямото Д. Срокове се изпускат, ако не си с Делян Славчев Пеевски. Пресен пример е Община Минерални бани. Това не е техническа грешка. Това е системен управленски стил и демонстрация на диктатура.

Уважаеми колеги, икономиката не може да бъде заложник на управленска импровизация, затова вотът на недоверие е конституционно допустим инструмент и адекватен отговор на управленската немощ. Той е единственият отговор, когато правителството не може да осигури стабилност, растеж и бъдеще.

Ние от парламентарната група на Алианса за права и свободи призоваваме всички народни представители да подкрепят вота на недоверие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АПС. Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)