Александър Койчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Аз ще се спра на някои от основните макроикономически показатели, понеже напоследък дебатът доста се политизира и се сля с дебата за бюджета, който предстои утре и вдругиден.

Инфлацията, която към момента е в България, е 5,3% и е доста над годишната инфлация – за октомври имам предвид – и е доста над целевите 2%, които се смятат като здравословни. Това влошава бизнес средата, помага за декапитализация на компаниите съответно и обедняване на гражданите. Всички знаем, че инфлацията е просто един скрит данък. Така че откъм инфлация самата среда не е много благоприятна за правене на бизнес и аз не виждам как догодина с оглед на предстоящото влизане в еврозоната ще може да се свали този процент с оглед на това, че единствената институция, която водеше борба с инфлацията – БНБ – с нейните рестриктивни 12% минимални валутни резерви вече няма да има този инструмент и съответно мисля, че бяха 16 милиарда – ще бъдат влени в икономиката, без срещу тях да има стоки и услуги, което още повече ще ускори темпа на инфлация.

Сега относно ръста на БВП, който се коментира неколкократно. Да, България наистина е на пето място в Европа по ръст на БВП, но самият ръст е съвсем стандартен – между 2 и 3%. Тук мога да отбележа само, че водещи икономики – на Италия, Германия и Франция – бележат ръстове между 0 и 0,5%. Тоест те са на ръба на рецесията и затова и самите средноевропейски нива на ръст на БВП са около 2%.

Тук мога да призова министъра на икономиката да отиде да посети Ирландия и да види как пък хората правят ръст на БВП от 10% и нагоре, при положение че това е една икономика, която е доста по-развита от нашата. (Реплика от министър Петър Дилов: „От американски компании.“) Няма значение. Правят ли ги? Правят ги. Имайте смелостта и уменията да ги докарате тук тези американски компании.

Сега, другото, което пречи на самото развитие на икономиката, е законодателният тормоз над бизнеса. Тук визирам гласуваните промени в Закона за въвеждане на еврото, правомощията на особения управител на „Лукойл“, оттегленото вече СУПТО, увеличението на осигуровките, свалянето на прага на регистрация на ДДС от 166 на 11 хил. лв. и други подобни неща.

Относно преките чуждестранни инвестиции. До месец август са намалели със 185 млн. лв. спрямо периода за миналата година, което е 10,9% спад.

Аз тук ще дам пример. Освен че ние нямаме нови инвеститори и не горят да инвестират в България, ще дам пример с това, че много от настоящите се оттеглят, като един завод за кабелни инсталации за автомобили в град Карнобат, който затваря, и там 800 човека остават на улицата. Тези хора или трябва да отидат да работят в Румъния, където се мести производителят, или да си търсят някъде друго поприще, а в региони примерно като Карнобат е изключително трудно човек да намери работа, особено с някакви нормални доходи. Друг, който беше заявил намерение да се изтегли от България, е един световен български производител на стени за катерене. Няма да коментирам фирмата; всички знаем коя е.

Друг проблем е, че в българската икономика липсват производства с висока добавена стойност. Така например вместо завод за барут можеше да се спомогне да се направи завод за производство на дронове. Всички знаем – има един български производител, който е доста иновативен, на товарни дронове, и те могат да се префасонират във военни, ако трябва, само и само да може този човек да произвежда в България, а не да отиде някъде в чужбина.

Ще коментирам също така и дълга, който ще създава проблеми в бъдеще. От 2024 до 2028 г. дългът расте доста експоненциално както като абсолютна сума, така и като процент от БВП. И особено притеснително е, че лихвените разходи се увеличават с 1,25 млрд. евро, или ще станат 1,3% от БВП. Това в бъдеще неминуемо ще наложи вдигане на данъци, както косвени, така и преки. Те вече даже мисля, че от БСП говорят, че минаваме към прогресивно подоходно облагане за бизнеса и за гражданите, както и за повишаване на ставката на ДДС.

И на последно място, но не по важност, е дефицитът по текущата сметка, както и по търговското салдо като абсолютна стойност, така и като процент от БВП, което е доста обезпокоително като тенденция. Вносът расте, износът намалява за първите девет месеца на тази година спрямо миналата – ясен показател за липса на индустриално производство и ниска конкурентоспособност на нашата икономика е това.

Така че с оглед на всичко гореизложено ние ще подкрепим вота на недоверие. Благодаря.