Божидар Божанов

Благодаря, госпожо Председател.

Този вот на недоверие е внесен заради факта, че под командването на Пеевски управляващите бутат страната към икономическата пропаст. Бюджетът и арогантното поведение на управляващите бяха последните капки, които преляха чашата на търпението на широки обществени групи, които излязоха по площадите в цялата страна и извикаха „Оставка“, в това число много млади хора.

Днес управляващите вероятно ще извадят няколко числа от торбата със статистиката и ще кажат: Какво ни говорите, всичко е наред. От опозицията ще извадим други числа, с които да аргументираме, че нещата вървят надолу. Че индустриалното производство намалява, че износът се свива, че държавната политика стимулира инфлацията, че административната тежест върху малките и средните предприятия расте, и така нататък, и така нататък.

Но извън числата хората на площада усещат, че нищо не е наред. И това не е заради еврозоната, която много от тях очакват. Това правилно усещане е заради нелегитимния начин, по който функционира това управление, заради политическия паразит Делян Пеевски, който изсмуква легитимността от всяка власт и изважда десетки хиляди хора по улиците.

А какво общо има това с икономиката, сигурно ще попитате?

Икономиката страда от прекомерната държавна намеса с корупционен корен.

Икономиката страда от липсата на справедливо правосъдие.

Икономиката страда от рейдърството чрез репресивните органи под контрола на Пеевски.

Икономиката страда от това, че в регулаторите са сложени зависими и в много случаи тежко некомпетентни хора, които са там, за да „удрят“ организирано по команда едни и да слагат чадър на други.

Икономиката страда от това, че докато изпълняват спуснатите задачи от Пеевски по телефона, модернизацията на страната се отлага за пореден път.

Икономиката изисква инвестиция в човешки капитал, а не държане на хора в зависимост в държавни дружества – единствен работодател в даден район. Изисква инвестиция в млади лекари, а не наливане на пари в още схеми с лекарства и фиктивни хоспитализации вместо това.

Икономиката не може да издържи дълго тежестта на Голямото Д, което фалира и проваля всеки бизнес, до който се докосне.

Оставката е необходима, защото не може икономиката на страната да бъде жертва на безграничния властови апетит на Пеевски и безграничния страх на Борисов заради собствените му грехове.

А партиите, които уж формират коалиционното управление, нямат думата, защото ги е страх, защото са зависими. А ако погледнат политически на настоящата криза, всички трябва с двете ръце да гласуват „за“ този вот на недоверие, защото съм сигурен, че и ГЕРБ, и „Има Такъв Народ“, и дори БСП виждат и разбират какво причиняват и на страната, и на собствените си партии.

Вижте довечера колко хора има по площадите, които за пореден път ще викат срещу Пеевски и Борисов. Вижте гнева на тези хора за това, че искате да им бръкнете в джобовете и да ги осъдите да плащат дълговете, които теглите, за да угодите на един самозабравил се олигарх. Някои от тях са Ваши бивши избиратели. И колкото по-дълго отказвате да признаете пред себе си, толкова повече този протестен заряд ще ескалира. И не се надявайте, че като дойдат празниците, сте запазили властта. Вие властта вече сте я загубили, остава само това да бъде обективирано във формален акт.

Българите са свободни хора по душа. И като видят тази несвобода, която Пеевски и неговите парламентарни прислужници създават, се разгневяват. Тревожат се за икономиката, за страната си, за бъдещето.

Като контрапункт на всички тези аргументи ще чуваме напоително мантрата за стабилността, която чуваме всеки път, когато властта на Пеевски се разклати. Не това чувахме от партиите, които свалихте последните два редовни кабинета обаче. Имаше ли нужда от стабилност през 2021 г., когато ГЕРБ, ДПС, ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ свалиха редовния кабинет? Имаше ли нужда от стабилност, когато при ротацията ГЕРБ през ден прекратяваха преговорите и после се връщаха, докато накрая не се направиха на обидени, само и само Пеевски да си получи квотата във Висшия съдебен съвет, която ние отказахме да му дадем. Превърнахте думата „стабилност“ в евфемизъм за „още крадене“.

Ще чуваме и за еврозоната. Изключително важен стратегически приоритет за страната, за който работиха последните редовни правителства. Но еврозоната, за щастие, вече е факт. И колкото и да не Ви се иска, този успех ще трябва да го споделите и с част от опозицията, които в моменти на колебание Ви подтиквахме към искането на конвергентен доклад и които се подписахме под декларацията на гуверньора и премиера, за да бъде ясен политическият консенсус в българския парламент пред европейските ни партньори. Но ако искаме еврозоната да бъде успех за България, трябва властта да бъде легитимна и да има поне капка остатъчно доверие, чрез което да може да омекоти първоначалния скептицизъм. Тази власт вече не е такава. И с оставането си създава повече рискове за еврозоната.

Това е вотът на недоверие на протеста. Над 100 хиляди души миналата седмица извикаха „Оставка!“ и вероятно още толкова довечера ще извикат същото. И ще очакват избори веднага. И то честни и прозрачни избори, без измами и с възстановяване на машинното гласуване и отчитане. А след изборите ще очакват от нас да решим системната политическа криза, като изолираме причините за нея. Санитарният кордон около Голямото Д от началото на този парламент беше такъв опит, който Вие, мнозинството в тази зала, отхвърлихте. Предпочетохте да бъдете мнозинство на страха и създадохте едно марионетно правителство – слабо и напълно подчинено на ненаситното Ново начало. Без воля за реформи, напомнящо свлачище, което започна да поглъща бъдещето, и хората излязоха на улиците, за да защитят доходите, за да защитят бизнеса си от разрушителния Ви нагон.

Да, политическа стабилност ще има позитивен ефект върху икономиката, но такава стабилност не може да има, докато не решим фундаменталния проблем за упражняването на властта по демократични правила и че не може властта да се упражнява чрез компромати, бухалки, чадъри и заплахи за наказателна репресия. Това не е стабилност.

Още при вота на недоверие за завладяната държава Ви казахме – превзетите институции водят до влошаване на благосъстоянието, до обедняване. Връзката е правопропорционална. Икономиката пряко се влияе от качеството на институциите, а Вие правите точно обратното – подчинявате институциите на Голямото Д. Това тогава не го чухте от нас и затова сега Ви го казаха хората на площадите. Оставка! (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Реплики от народния представител Костадин Костадинов към Божидар Божанов.)