Ахмед Вранчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес говорим за провал на икономическата политика на действащото правителство с премиер Росен Желязков. В моето изказване няма да се разпростирам върху множеството причини за релевантността на вота на недоверие, чийто съвносител е моята парламентарна група „Алианс за права и свободи“. Тези причини пунктуално са описани в мотивите ни за вота – и в примери, и в числа. Аз ще сложа акцент върху мястото, откъдето произтича предопределеният икономически провал на това правителство, от превръщането на България в държава с главно Д. Държава, в която икономическите процеси не се управляват от Министерския съвет, не се определят от закони, не се водят от прозрачни правила, а от едно задкулисие, от един парламентарен кабинет, от една корпулентна фигура. В тази държава с главно Д икономиката няма общи правила, има избирателни правила. Инвестициите нямат критерии, имат разрешение или забрана. Ресурсите не се разпределят чрез политики, разпределят се чрез лоялност. И най-опасната проява на този модел е натискът над местната власт.

Уважаеми колеги, днес кметовете на общини в България не се борят за европейски средства, не спорят за приоритети, не търсят публични инвестиции. Днес много от тях се борят да оцелеят политически. Който влезе за снимка в правилния кабинет, който позира под герба в кабинета на Делян Пеевски, който демонстрира лоялност към държавата с главно Д, получава по-бързо одобрени проекти, ускорено финансиране, зелена светлина от контролните институции, топъл гръб от администрацията. Който не влезе, получава проверки, забавяния, блокирани проекти, административен тормоз, риск от финансово задушаване. Това не е политика. Това е система на подчинение. И тази система определя коя община да се развива и коя да бъде наказана не според нуждите, не според проектите, не според интереса на местната общност, а според това кой кмет на коя снимка се е подредил.

Нека бъдем ясни. Когато общината зависи от милостта на един човек, няма местно самоуправление. И когато местното самоуправление е подчинено, икономиката е подчинена. Говорим за цели региони, които днес са лишени от достъп до средства, защото кметовете им не са се наредили в правилната колона, пред правилния кабинет. Говорим за проекти, които се бавят не заради тромава администрация, а защото държавата с главно Д трябва да даде знак. Говорим за общини, които разбират, че не е важно да работиш добре, важно е да се подчиняваш правилно. Каква икономика е това? Какъв растеж очаквате в държава, в която инвестиционният климат се определя и от това кой кмет с кого се е снимал?

Уважаеми народни представители, в нормална държава бизнесът се съобразява с пазара, с данъчната среда, с регулаторната рамка. В държавата с главното Д бизнесът гледа към кмета, а кметът гледа към Делян Пеевски. И само който е в правилната орбита, получава лицензии, разрешителни, инфраструктурна подкрепа, достъп до държавни компании, административна тишина. Останалите получават шум от проверки, от натиск, от институционално задушаване. Това убива конкуренцията, убива предприемачеството, убива местното развитие, убива и доверието в държавата, защото държава няма. Има модел, който си присвоява държавата, затова в България няма растеж, затова инвеститорите бягат, затова местната власт е в парализа, затова проектите се бавят, затова бизнесът протестира, затова хората излязоха по улиците, защото знаят, че икономика, която се управлява от задкулисието, е обречена икономика.

Уважаеми колеги, никакъв бюджет, никакви числа, никакви корекции не могат да скрият факта, че проблемът не е в параметрите. Проблемът е в модела на управление, в това, което се случва зад кадър при герба в кабинета на Пеевски, под който кметовете се снимат, за да получат благоволение. Вотът на недоверие е не просто реакция на опозицията. Той е естественият политически отговор на държава, в която икономиката е сфера на инструмент за политическо влияние. Той е реакция и срещу превземането на местната власт, срещу унижението и натиска, срещу това България да не се управлява от институциите си, а от един център, който няма конституционно основание да управлява нищо. Затова вотът е необходим, затова е навременен, затова е морално задължителен, за да върнем държавата на гражданите, икономиката на правилата, а местната власт на хората, които са я избрали. Благодаря. (Ръкопляскания от „Алианс за права и свободи“.)