Севим Али

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, днес обсъждаме и предстои да гласуваме поредния бюджет на държавното обществено осигуряване. Казвам „поредния“, защото може би това е прецедент в историята на парламентаризма и на българския парламент, по-опитните парламентаристи могат да кажат, в рамките на две седмици за втори път да се гласува проектът на бюджета за 2026 г. – това, което правим днес.

Задачата на всеки един бюджет на държавното обществено осигуряване е, първо, да осигури максимална социална защита на всеки един български гражданин, особено когато става въпрос за първия бюджет, който се приема в евро.

И искам да се спра на няколко според мен и според парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ спорни момента и политики, предложени в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., като на първо място, уважаеми колеги, това е проблемът с минималните осигурителни доходи по икономически дейности и група професии. За поредна година не са договорени минималните осигурителни доходи, различни от минималната ставка, а управляващите поеха ангажимент да се борят със сивата икономика. Според нас – парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, именно тук са големите резерви за повече приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване.

На този фон и в стария, и в новия бюджет, който ни се предлага – бюджета на държавното обществено осигуряване, се предлага, забележете, увеличение на базата, върху която се осигуряват едни от най-уязвимите български граждани, а именно българските земеделски производители, тъй като базата, върху която те се осигуряват тази година, е 1077 лв., а се предлага в новия бюджет базата, върху която се осигуряват хората, които гарантират продоволствената сигурност в страната ни, да се осигуряват върху размера на минималната работна заплата. Това означава, уважаеми колеги, че на месечна база осигурителната вноска на земеделските стопани – на малките и големите земеделски стопани, е 380 лв., а на годишна база това означава между 4 000 и 5 000 лв.

Въпросът ми към управляващите, уважаеми колеги, е кой е този малък земеделски производител, който може да си позволи и който генерира такава печалба, за да си плаща осигуровките. Не че не иска да плаща осигуровки, а въпросът е, че те не генерират такива доходи. Благодаря.