Драгомир Стойнев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки внимателно сблъсъка между ГЕРБ и ПП-ДБ, наистина някои анализатори в момента ще се окажат прави, че може би предстои непредсказуемото и че хаосът в края на 2025 г. ще бъде голям. Нормално е в момента под влияние на емоцията едните да се чувстват засегнати за това, че правителството подаде оставка. Да, в името на стабилността БСП бе част от това управление, защото на този политически хаос, който го преживяхме преди една година, трябваше да му се сложи край.

Сега обаче, уважаеми дами и господа, усещането е, че ние отново се връщаме, и то с високо вдигнати глави, към този политически хаос. Казвам го, защото нашето лично мнение е, че бюджет трябва да има. Бюджет трябва да има не толкова за успокоение на правителството „Желязков“, което си отива, а по-скоро за българските граждани и за всички тези социално слаби хора, които разчитат именно на бюджетните разходи и на социалните помощи.

1/12, колеги, не е решение. 1/12 – преминавали сме през подобен етап, но в крайна сметка трябва да има приходи, за да можеш да харчиш 1/12. Първите един-два месеца ще бъде изключително трудно, но може би сега под емоциите – виждаме и самодоволните лица на колегите от ПП-ДБ, които се виждат победители в това обществено недоволство, няма да ги принуди да седнат на масата за някакъв разговор, защото разговори, колеги, трябва да има. Трябва да има, защото в крайна сметка ние трябва да сме отговорни към българските граждани. И най-вече считам, че политиците са преди всичко и държавници, защото в политиката няма място за обида. В крайна сметка това правителство бе необходимо в точния момент и министрите на БСП могат да гледат хората с високо вдигнати глави, защото това, което свършиха, и работата, която беше, бе в името на хората, в името на стабилността, България да върви по европейския път, да не се отклоняваме. И затова беше необходимо да има това правителство, защото, колеги, всеобща тайна е, че малко, леко разклащане може изцяло да промени траекторията на нашата скъпа родина.

Жалко е, жалко е, но в същото време и разбираемо, че това противопоставяне продължава, защото в крайна сметка да не мислите, че хората от протестите харесват много опозицията и че Вие сте някакви любимци? Те просто имат тази политическа апатия – било то към управляващите, било то към опозицията. Следователно ние сме тези, които трябва да… В тези времена трябва да се взимат решения, но да се взимат консенсусно. Да, виждам, че сте доволни. Да, пожелавам Ви да имате и 130 депутати. Да, ако е променен този модел, но в крайна сметка, господин Василев, Вие с този модел, против който говорите, Вие променихте Конституцията. И Вие бяхте горди, Вие си сипахте шампанско, уискита, радвахте се. И сега какво се получава? Може би тези хора на площада отново ще бъдат излъгани, защото тази промяна, която Вие искате, де факто Вие можете ли да я направите? Вие ли сте тези носители на тази промяна? Добре, пожелавам Ви го, защото наистина хората тръгнаха с огромната амбиция, с желанието тази страна да тръгне по някакъв нов път. Аз освен европейския път друг път не виждам за България, но явно за Вас има друг път, който трябва да изпълните.

Уважаеми дами и господа, народни представители! Отговорността оттук нататък е в тази зала, но и на всички хора, които са в Триъгълника на властта. Този триъгълник на властта може да се превърне и в Бермудски триъгълник за всяка една политическа сила, за всяка една политическа личност, която не се съобразява с мнението на хората. Да, ние сме част от това управление, вчера бяхме и част от решението на правителството да подаде оставка заради отговорността ни пред стабилността на държавата и обществения мир. За БСП Ви уверявам, че в нашата история никога не е било някакъв проблем да се разделим с властта в името на най-голямата ценност в тази държава, а именно това е народът ѝ. Но начинът и високомерието, което лъха от тези, които смятат, че са победителите, или пък други, които се считат за обидени, показва, че ние по пътя, по който вървим, няма да има разбирателство. И това ще бъде лошо. И тогава вече се появяват едни нови сили, едни сили, които не желаят да носят отговорност. Сили, които искат да дойдат само един път, два пъти и след това да изчезнат от картата. Или сили, които изцяло искат да променят пътя на страната.

И този момент, дали ни се иска, или не, може да бъде съдбовен за страната ни, но в крайна сметка зависи и от политическото ни късогледство или от тези, които могат да се нарекат държавници, които да преглътнат собственото си его, които в името на политиката и на българските граждани, в името на това младо поколение, което излезе да протестира, могат да си подадат ръка. Дали сме способни, или не, зависи от всички нас. Но считам, че спиралата от избори, която предстои, ще ни покаже, че страната има нужда от бюджет – хубав, лош, ние трябва да имаме, за да гарантираме на тези български граждани, на тези социално слаби хора, на хората на труда, че те няма да бъдат забравени. Защото след март месец, може да има и май месец, може да има и август месец, може да има избори след избори, което ще бъде наистина лошо за нашата държава. Но в крайна сметка ние сме изпратени тук да взимаме мъдрите решения. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)