Хайри Садъков

Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Сега е времето, може би точно тук е моментът, да си направим изводите, но след много задълбочен, тежък анализ на всичко, което се случва, за да можем да дадем оценка и да търсим отговорите и за миналото, и за настоящето, но много е важно – и за бъдещото развитие на страната ни, защото някои грешки се оказват много тежки и фатални и те се отразяват на цялото общество.

Аз мога спокойно да заявя пред Вас от името на колегите от „Алианс за права и свободи“, че още преди време, когато трябваше да дадем своя глас за предходен кабинет „Желязков“, ние направихме своя избор.

И го направихме осъзнато, защото разбрахме, че се заражда моделът Пеевски.

Впоследствие ние най-тежко изживяхме ударите на този модел. Бяхме на улиците, заявявахме открито, че това не е вътрешен проблем, че това е национален проблем, че това е проблем на целия български народ. Да, сигурно не бяхме разбрани правилно, не бяха много фактите, които бяха в полето, за да можем да бъдем разбрани от всички. Но ние продължихме да носим своята отговорност.

Дойде моментът да минат едни избори и да бъдат произведени тези парламентарни групи, и трябваше да се съставя кабинет. Тогава се заговори за този санитарен кордон. Ние участвахме активно в опита да бъде изграден. Застанахме с ясна позиция.

И да не забравяме: когато се водеха преговори за съставяне на кабинет, имаше ясна позиция от модела Пеевски за нови избори. Ние трябваше да изберем всички дали да влезем отново в избори, в ситуация, която произведе тогава тези резултати, или да търсим ясна реализация на санитарен кордон, който да опита да изолира този модел. И взехме трудно, тежко решение, което трябваше да даде възможност поне да направим опит да се реализира този модел. От тези, които подкрепяха тогава правителството, имаше подписали се в санитарния кордон. Ние не знаехме как мислят този кордон и как го възприемат, но те бяха положили подписи. Тогава ГЕРБ даваше сигнали, че може, но не е ясно дали и кога ще реализира кордона. И трябваше да се включи някой, за да се намери мнозинство, което да подкрепи правителството. Ние дадохме своето съгласие с идеята, че този кордон ще сработи.

След немного дълго време разбрахме, че това няма да се случи. И взехме своето трудно, тежко решение, защото бяхме стояли на улицата, за да опитаме в зародиш, когато беше възможно и по-лесно, преди да се е легитимирал с обеми този модел – от подкрепа от местни власти и така нататък, да го спрем навреме. Но когато разбрахме, че това няма да се случи, ние напуснахме правителството. Пак тежко и трудно решение от наша страна.

Но, уважаеми колеги, това не касае само нас тук в този парламент, защото въпреки всичко парламентът е институцията в България, която трябва да работи активно, за да гарантира и икономическото развитие, и развитието на демокрацията в нашата родина. Оттук трябва да опитаме всичко.

Затова, след като напуснахме правителството, и ние самите се опитвахме всячески, доколкото е възможно, да развиваме темата за изолация на този модел от страната ни, за да не стигнем до тази кулминация, която се случи на 1 декември и на 10 декември, когато – няма да кажа целият български народ, но импулсът беше от целия български народ, от всички хора, да се напълнят площадите. И те дадоха своя ясен сигнал към всички нас.

Това не трябва да продължи, но това не трябва и да се допуска занапред. Оттук нататък трябва да си направим своите ясни изводи – какво поведение трябва да имаме в политиката оттук насетне всички, които сме на политическия терен, за да не позволяваме подобно нещо за в бъдеще.

Ние поемаме своята отговорност да мислим трезво, да работим активно, за да не допускаме подобни неща за в бъдеще. Нека всеки да поеме своята отговорност, защото хората от площадите не са били там само тези няколко дни – те ще ни наблюдават постоянно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АПС.)