Мартин Димитров

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Господин Председател, с колегата Божанов имаме около 20 предложения, така че моля да не ме прекъсвате. Аз няма да злоупотребявам с дължината на моето изказване, но то обхваща, както казах, редица текстове.

Колеги, в този законопроект, за съжаление, вносителите от страна на Министерския съвет бяха направили няколко предложения, които могат да бъдат разглеждани и определени като крайно спорни. Едното такова предложение от самия бизнес беше характеризирано като два пъти по-лошо от СУПТО. Тук добрата новина е, че ние го казахме това на първо четене в Комисията, в залата и Министерството на финансите прояви разбиране и този текст е редактиран. Сега ще Ви кажа за какво става дума, първо, за да подкрепите окончателната редакция, и второ, да Ви убедя, че повече такива текстове не трябва да бъдат предлагани. Този дебат го водих и в рамките на работната група с Министерството на финансите.

Това, което Министерският съвет и Министерството на финансите предлагаха, е, когато, забележете, български износители изнасят стоки за страни, които нямат режим на ДДС, да не може да ползваш данъчен кредит, или казано още по-конкретно: когато изнасяш стоки за дестинации като САЩ, нямаш право да правиш 20% приспадане на данъчен кредит. Това правеше българския износ за тези дестинации изключително неконкурентен.

И това, с което бизнесът се обърна към нас, включително с една много качествена експертна позиция на Института на дипломираните експерт-счетоводители, за което аз им благодаря – знаете, те са неполитическа, изключително експертна организация – та, бизнесът се обърна към нас със следния въпрос: в България има спад на износ, на този фон защо Министерският съвет, когато има износ към дестинации, които не прилагат режим на ДДС, да не може да се ползва данъчен кредит? Никой нямаше отговор на този въпрос.

Ако този текст беше въведен, той нямаше да доведе до повече приходи в бюджета, както може би някой си мисли. Просто нямаше да има български износ. Щяха други страни и фирми от други страни да изнасят за тези дестинации. Сега тук все пак съм доволен, че нашите аргументи бяха чути от Министерството на финансите, бяха чути и в рамките на работната група и този текст е коригиран.

Сега ще Ви кажа обаче кой текст не е коригиран и защо е проблемен. Досега говорих за § 7, за който, госпожо Председател, Ви моля да бъде гласуван отделно, за да можем и ние да подкрепим редакцията окончателно. Тоест правя процедурно предложение § 7 да бъде гласуван отделно.

Освен това има друг крайно спорен текст, който не можаха Министерството на финансите да защитят пред нас, който има следния вид и който е в ущърб на бизнеса. И, колеги, с такива текстове не се чудете защо има спад в индустрията. България тази година има, на фона на Европейския съюз, рекорден спад в индустрията. Ами как няма да има при такива текстове?!

Сега ще Ви обясня за какво става дума. В момента, когато наемете германска, френска, италианска фирма да монтира примерно машини в България, а за да развиваме индустрията, това трябва да се случва постоянно, режимът на ДДС е самоначисляване. Тоест българският контрагент самоначислява данъка и въпросът приключва. Забележете, Министерството на финансите не можаха да покажат нито една злоупотреба по този режим. Те не твърдят такова нещо. Те не казаха: имаме загубени приходи от ДДС, режимът има пробойни. Нищо такова не казват.

Те казват друго. Сега забележете, казват, че когато вече дори за един ден, дори за един час фирма от Европейския съюз започне да монтира оборудване в България, тя трябва да се регистрира по ДДС, която и да е фирма. Повтарям Ви, за да го чуете пак, която и фирма българска компания да ангажира с монтаж и инсталация на стоки в България, самата фирма – било то германска, френска и каквато и да било там, трябва да се регистрира по българския Закон за ДДС. Това се нарича допълнителна прекомерна административна тежест. И до какво ще доведе това? Това ще доведе до поскъпване на тези услуги. Просто като е ясно на тези фирми, които се ползват за инсталиране на оборудване в България, че трябва да се регистрират по българския закон, това ще вдигне цените. А вдигайки тези цени, ние намаляваме конкурентоспособността на българската икономика, и после не ме питайте защо има спад в индустрията. Ето заради такива недомислени неща.

И някой от Вас си мисли: може би го правят, за да съберат повече приходи от ДДС. Това си мислите, нали? Един лев няма да вземат. Сега ще Ви обясня защо. Тоест не стига, че оскъпяват услугата, ами няма да съберат и повече приходи от ДДС, защото, защото тези фирми, които ги карат да се регистрират по този начин, ще внесат данъка и ще си го върнат в края на годината. Тоест бюджетът няма да събере ефективно повече приходи. Единственият ефект за бюджета е, знаете, че дефицитът се мери на касова и на начислена основа, че на касова основа ще отчетат някакви приходи в началото на годината. Това им е единственият ефект за бюджета.

По време на работната група, на която аз съжалявам, че Вие, колеги от управляващото мнозинство, не дойдохте да поспорим по тази тема, бяхме аз и колегата Дренчев, всичките Вие не дойдохте. С радост бих го направил експертно, коректно текст по текст. Там Министерството на финансите не можаха да защитят своите предложения, но Ви предупреждавам за следното нещо: с такива текстове, които товарят бизнеса с допълнителни разходи, нищо добро не ни чака, особено при положение че и бюджетът няма нищо да спечели от цялата тази работа.

Единственият аргумент на Министерството на финансите е, че само шест страни в Европейския съюз използвали този режим на самоначисляване, който в момента е в България. Само че за да бъдем коректни, европейската директива казва така: всяка страна си избира режима. Ние сме избрали този и той работи добре – няма злоупотреби, няма неплатено ДДС, няма проблеми. Ако имаше, Министерството на финансите на всичките тези пъти, когато дебатираме тази тема, щяха да кажат нещо. Нищо не казаха. Тоест те не твърдят, че има някакви проблеми с приложението на този режим. И сега Ви давам много силен пример как допълнително се влошава конкурентоспособността на българската икономика, и забележете, без от това бюджетът, както Ви казах, да спечели нито един лев.

Третото много важно нещо, на което искам да Ви обърна внимание, е, че ние с колегата Божанов от „Демократична България – Продължаваме Промяната“ предлагаме и повишение на прага за регистрация по ДДС от началото на следващата година. Пак да бъде повишен на 166 хил. лв., това е националният праг за задължителна регистрация или на 84 хил. 848 евро, защото знаете вече всички тези прагове са в евро.

Защо правим това предложение? Колеги от управляващо мнозинство, кажете честно, какво направихте Вие за по-голяма конкурентоспособност на бизнеса за тази една година управление? Какво направихте? За съжаление, не се сещам. А отменихте една от ключовите наши реформи за по-висок праг за регистрация по ДДС, който за малкия бизнес, за малките фирми, беше глътка въздух, беше плацдарм за развитие, бяха възможности. Голяма грешка от Ваша страна. (Реплики: „Времето! Времето!“)

Колеги, имам 20 предложения, по пет минути мога да говоря, така че моля Ви да не ме ограничавате – 20 предложения, може да ги преброите.

Така че по-високият праг за регистрация по ДДС и неговото намаляване...

Напомням Ви какво направи Вашата коалиция, Вашето управление, което вече е в оставка – веднага като дойдохте на власт, първата Ви работа беше да направите антиреформа, да намалите прага за регистрация от 166 на 100 хил. лв. Аз тогава питах Министерството на финансите: защо го правите? Така щели да съберат повече приходи, твърдяха. Но понеже ги следя детайлно по тази тема и всичките им твърдения, когато вдигнахме прага от 57 на 100 хил. лв., съществена загуба на приходи в бюджета – извинявайте, колеги, ама нямаше... Тоест това е в пряк ущърб на развитието на малкия бизнес в България. Затова ние предлагаме отново прагът да бъде повишен, като смятаме това за една от съществените и смислени реформи как България да расте по-бързо.

И с това ще завърша – колеги от управляващото мнозинство, това Ви е проблемът, Вие почти нищо не направихте за по конкурентна икономика, за това как да растем по-бързо. Защото растем ли по-бързо, оттам идва ръстът на заплати, на пенсии, повече приходи в бюджета и няма нужда да се вдигат, забележете, данъците. Няма нужда от такова нещо, няма нужда да се вдигат данъците тогава. Фокусът трябва да бъде високият икономически растеж на българската икономика. Обръщам внимание Вие какви предложения сте внесли тук – предложения в ущърб на българския бизнес и предложения, от които хем бизнесът губи, хем бюджетът нищо не печели – това сте направили в тоя закон. Хем бизнесът губи, хем бюджетът нищо не печели, което е крайно недалновидно, и това е най-меката дума, която се опитвам да използвам, мога да използвам.

Така че, уважаеми колеги, надявам се да подкрепите нашите предложения, те са за по-бързото и конкурентно развитие на България. Благодаря Ви.