Ангел Георгиев

Благодаря.

Това, на което искам да обърна внимание, е, че, да, полезно е, че се приемат такива декларации. Това е поредната декларация, която се приема по отношение на антибългарската политика на управляващите в Северна Македония. И точно това е проблемът, че това е поредната декларация. Това е проблем, от една страна, да, прави чест на Народното събрание, че приема тези декларации на практика единодушно всичките пъти, но проблемът е, че се налага отново и отново, и отново да се приемат такива декларации. Защо се налага? Защото Външното министерство на практика бездейства, не съществува, няма добра работеща стратегия спрямо антибългарската политика на управляващите в Северна Македония. Какво прави Външното министерство? Ами най-кратко казано, не прави нищо. Гледа да се сниши, гледа да мине конкретният случай, да направи някаква много мека позиция, да не предизвиква скандали, да не отговаря остро на съседите. Въобще по принцип така прави, не само със съседите.

На практика българското Външно министерство отсъства. То не защитава българския национален интерес. То не прави така, че да вкара в правия път държава, която е поела ангажименти. Не прави така, че да изтъкне това на Европейската комисия. Не прави така, че да постави въпроса много сериозно на европейско ниво. То общо взето нищо не прави. Външното министерство в момента е една сграда, където работят едни чиновници, които гледат просто да няма скандали. Гледат във външната политика каквото им бъде наредено от техните началници – дали те са в Брюксел, дали са във Вашингтон, както беше Демократическата партия, когато управляваше. Те гледат там да нямат някакви сериозни пререкания, да не им се налага да защитават позиции. Ден да мине, друг да дойде.

И това е политика, която не е само на това Външно министерство с този външен министър. Тя е много отдавна, традиционно насложена за България. Това го казвам с огромно съжаление, защото без значение е кой управлява, политиката до момента винаги е била такава. Разбира се, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ управляваме, това категорично ще се промени, но фактите сочат, че към момента Външното министерство абсолютно бездейства, не работи и не показва нужния характер, защото, за да водиш външна политика, е необходимо да имаш характер. Виждаме много други държави как показват характери. Тук няма значение дали тези държави са така наречените големи, малки и така нататък, защото ние много често чуваме като оправдание, че България била малка държава, което не е вярно. България е средна по големина държава. Това го показва и населението, и броят, ако щете, евродепутати, които имаме. Има много по-малки държави – например ще дам Малта, които също могат да имат позиция по ключови въпроси за тях. Например замразените руски активи. Значи щом Малта може да има позиция, какво пречи България да има позиция? България е съизмерима по тежест, по големина с Унгария, или поне би трябвало да е. И това би трябвало да е целта на всяко едно външно министерство.

За съжаление обаче, това, което наблюдаваме, е точно обратното. Външното министерство в момента, ако бъде разпуснато, никой няма да разбере. Имам предвид от гражданите, от голямата част от народа. Ако се оставят само консулските услуги, просто никой няма да разбере, ако няма външен министър, ако няма заместник-министри. Гражданите няма да усетят това, защото така или иначе де факто този външен министър и тези заместник-министри не защитават българския национален интерес. Това го казвам най-отговорно. Виждаме го многократно, виждаме го и в случаи като случая на Милан Димитров. Абсолютно бездействие, едно нищоправене. Просто едни статисти се намират там във Външното министерство. И точно това е проблемът. И този проблем води дотам, че ние се налага да приемаме поредната декларация.

Да, декларацията е добра. Да, тя е необходима, но тя си остава тук. Тя може да подразни някой управляващ в Северна Македония и дотам. Въпросът е да има решителни, категорични действия от Министерството на външните работи. И не само от него, и от министър-председателя, който също бездейства. Без значение дали е в оставка този министър-председател, или не, той трябва да задейства всички ресурси, които има, за да защити нашите сънародници в Македония, нещо което също не се случва. И тук е омагьосаният кръг. На практика целият Министерски съвет, който е абдикирал от това да прави каквото и да е в сферата на външната политика, както, между другото, Министерският съвет е абдикирал да прави това и в сферата на вътрешната политика. Той не работи за това да подобри благосъстоянието и живота на българските граждани. Той просто гледа да консумира властта, да изкара колкото може по-дълго на власт, да се облажи от нея и след това, разбира се, когато му бъде наредено или когато му се наложи – дали заради протести, или заради нещо друго, просто да си тръгне. И този омагьосан кръг е другият, по-големият кръг, който също се повтаря над 30 години, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично смятаме, че трябва да бъде прекратен. Така че това е положението към момента. Докато нямаме работещо Външно министерство с хора с характер, за съжаление, това положение няма да се промени. Благодаря.