Нина Димитрова

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми колеги и народни представители, днес обсъждаме промени в Наказателния кодекс, които засягат не просто законови разпоредби, а моралния и човешкия фундамент на държавата ни, а именно – грижата за възрастните хора. Темата е тежка, защото зад нея стоят трагедии, унижения и пренебрегване на нашите родители. Затова днес трябва да заявим ясно: грижата за възрастните хора не е просто професия – тя е мисия, а мисията изисква отговорност.

Уважаеми колеги, искам да обърна специално внимание върху едно нещо – § 3 от така разглеждания законопроект за второ гласуване.

Параграф 3 е ядрото на тази философия. Той поставя личната отговорност на всеки служител, който ежедневно работи с най-уязвимите хора. Премахването му би върнало безконтролността, съучастието чрез мълчание и порочните практики, които обществото ни категорично не приема. Този текст не наказва добрите служители, той спира лошите. Той спира безотговорните и онези, които превръщат домовете за грижа в места на страх и унижение.

От името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ изразявам становище, че § 3 би следвало да остане и моля да подкрепите това наше предложение. Защото в домовете за възрастни хора отговорност носи всеки, не само управителят или доставчикът на социални услуги. Болногледач, санитар, медицинска сестра, социален работник, всички са задължени да спазват закона. Когато служител знае, че домът е нелицензиран, той участва в незаконна дейност. Когато допуска грубо отношение или неглижиране, той застрашава живота на възрастните хора, за които е призван да се грижи. Когато прикрива нарушения, той именно става съучастник. Законът трябва да го казва ясно и категорично. Считам, че § 3 има разпоредба, която е ясна, защото наказателната отговорност е гаранция, че никой възрастен човек няма да бъде заключен в нелицензиран дом, никой няма да бъде подложен на унижения или опасни условия и никой служител няма да може да неглижира нуждите и здравето на хората, за които се грижи. Това е защита, това е превенция. И заради това именно предприехме тези промени в Наказателния кодекс. Защото когато едно семейство поверява своя родител, баба или дядо на дом за грижа, убедена съм, че никой не иска да стига до този момент, но той поверява най-ценното. Нашата роля е да гарантираме, че там ще има грижа, уважение и сигурност, а не безразличие и страх.

Искам да подчертая – тези промени в Наказателния кодекс са щит и за работещите в системата, ще отдели добрите от недобросъвестните служители и ще дава спокойствие на тези, които работят в среда с правила, стандарти и държавна подкрепа. Отговорността няма да бъде тежест – отговорността е гаранция. Гаранция, че старостта няма да означава страх. Гаранция, че трудът на добрите служители ще бъде уважен.

С това, уважаеми колеги, днес имаме избор да върнем старите практики чрез премахване на ключов текст или да застанем зад най-уязвимите и зад тези, които ежегодно им служат с честност и грижа. Грижата и отговорността вървят заедно. Параграф 3 е израз на тази връзка, затова Ви призовавам: нека не го отменяме, нека защитим възрастните хора, нека защитим добрите професионалисти и нека защитим човешкото достойнство на нашите родители и да подкрепим закона така, както го очаква обществото – смело, категорично и по човешки. Благодаря Ви.