Лъчезар Иванов

Уважаеми господин Председател! Господин Атанасов, мога да кажа много неща, но мисля, че тук пред Вас заставам, за да Ви помоля да спрем да се излагаме пред българските граждани. Искам да Ви помоля да запазите достойнство, доколкото имате. Искам да Ви помоля да не призовавате пред светлите християнски празници за юмруци и разправи, и измитания. Просто езикът тук трябва да бъде друг. Искам да Ви помоля като християни и всички останали от други религии, че никоя религия не учи на насилие, никоя религия не учи на бунтове.

И искам да Ви помоля за още нещо. Знам, че всички в този момент искат да се изявят, всички в този момент искат да бъдат харесани от своите избиратели, от гражданите, да могат да призовават. Това е прекрасно. Има място, време на предизборната кампания, където да изложите Вашите възгледи. Тук ние не сме се събрали да водим юмручни битки. Превърнахме този парламент в място, което нашите предци, ако можеха да видят какво правим тук, не биха се обърнали в гроба – биха зачеркнали този парламент и участниците в него. Не забравяйте, че Вашето поведение тук, в този парламент, е именно олицетворение на хората, които са Ви пратили тук. И начинът, по който се държите, утре на улицата ще бъде повторен. Мислете за всяка дума, която тук Вие излизате и говорите.

Не може, господин Председател, към Вас се обръщам, не може – говорим за език на омразата, а аз тук слушам вече около 40 минути език на омразата – не може тук с всякакви обиди да се наричат депутати. Да бъдат хората уважавани, излизайки от тази зала.

Обръщам се за последно и Ви моля: идват християнски празници, смирете се! Ние от ГЕРБ вероятно имаме своите грешки, своите грехове, затова ние ще поднесем извинения към хората, които са ни пратили тук. Но тук от тази трибуна да има диктат! Затова демокрацията е създала парламентите – за да може всеки свободно да изказва своите възгледи, своите принципи, но не и да призовава към насилие, бой и всичко останало. Помислете малко! Да, емоцията е силна, адреналинът в някои хора е много голям, но все пак ние сме тук, за да създаваме закони, да даваме порядък на обществото. Така че, пак казвам, смирете се! Всеки да понесе отговорността, която има към хората, които са ни пратили тук. Благодаря Ви.