Ивелин Михайлов

Ние от парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ имаме удоволствието да сме нови в политиката и да нямаме в нашето ДНК корупцията и лъжата, която присъства в повечето партии в Народното събрание. Не сме политици по рождение, не сме наследствени политици, нямаме в рода си такива. Не сме хора от старата аристокрация и не сме хора, които сме си мечтали да бъдем политици, но за съжаление, се принудихме да влезем поради една основна причина. Има един основен закон в България и той се нарича Конституция на Република България. В него, в началото – между другото, много е хубава нашата Конституция, харесва ми – пише, че когато се изработва тази Конституция, нейните създатели, нашите предци, са я направили: „като обявяваме верността си в общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“, за което виждам, че и много парламентарни групи призоваха да има търпимост, да имаме диалогичност, да мислим за народа. Също това, което пише, е: „като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и нейната сигурност“.

Влязохме в Народното събрание с една-единствена цел – да видим какво се случва. Понеже не сме наследствени политици, не сме били в политическата система преди, като редови граждани, наблюдавайки по телевизията, онлайн медиите какво говорят политиците и какво се случва в действителност, ние си казахме: тези хора са се объркали. Те са като лекар, който има неправилен термометър, не мери правилно температурата на пациента, той умира, а те казват: „Не, бе, температурата му е 36,5.“ И ние казахме: ще влезем тук, за да можем да помогнем, да сме връзка между народа и политиците – едни хора, които са извисени, с големи познания, дълги години са били в Народното събрание, хора, много по-умни от нас. С такова усещане влязохме. Какво се случи? Влизаме в Народното събрание и ние станахме свидетели на феноменални актьори. Сега е излязъл някакъв български сериал, отново хората са разочаровани от него. Знам защо. Няма такива добри актьори като българските политици. Те излизат тук, без репетиция, без дубли, и наистина изиграват сцена, която аз, стоейки там отгоре, всеки път се чудя, а бе, ей, аз дали не съм се объркал, защото тези хора с голямо сърце го казват всичкото това нещо.

Слушах Драгомир Стойнев, мисля, че се казваше, който каза как България просперира, как има страшен разцвет. Ние сме в еврозоната. Това го слушам и от Бойко Борисов: ние сме в Шенген, отпадна наблюдението дали в България има свобода на правата, дали институциите си спазват своите ангажименти, дали работи съдебната система както трябва – и това отпадна, защото това правителство и това Народно събрание работят много добре. В същия момент обаче хора лежат по затворите само защото на някой са му неудобни. Последното нещо, което се случи – политик иска да влачи гол български гражданин, защото е казал нещо по интернет, което не му е харесало. Значи ние стигнахме някакво дъно, каквото дъно няма в най-новата българска история.

За съжаление, много хора казват по времето на социализма какво е било, но тогава поне народните представители, българските дипломати, мога да Ви кажа, че наистина имаха много голямо ниво – думите, които използват, нашето положение в световната политика, вътре развитието в държавата, защото политиците дават пример.

Говорим за образование. Какво образование, когато политик може да пише за младо момиче сцена от медицински филм за възрастни, и това да го пише в официална публикация, и то където участват и деца. Ние няма как да кажем, че искаме образователна система, когато тук идват поканени ученици отнякъде, и в залата на Народното събрание те не виждат депутати, а виждат човекоподобни маймуни, които тропат и вдигат шум отвсякъде. Нещо, което не може да бъде пример за българските ученици. И няма как да има образование, когато висшите кадри в държавата правят точно обратното. Когато виждаме шутове, блъскания, мятания, скоро трябва да видим някой суплес, трябва да видим някое кроше как бързо влиза и някой заспива, и още много други неща. И всичкото това е направено от старите политически сили, за да изглеждат те умни, а не защото са умни в действителност, но понеже гледат техните протежета да са толкова прости, че те да се издигнат в очите на народа.

Това, което видяхме, наистина е покъртително. Пробвахме, наистина пробвахме, да дадем решения, забележете, които са безплатни. Безплатно земеделците искаха да направят напоителни системи за всички хора в България – въобще не се разгледа. Безплатно искахме да почистим България – въобще не се разгледа. Още много неща дадохме безплатно, които могат да се направят, за да може бюджетът да се ползва за други неща, примерно като за мантинели, защото са много важни. И всяко наше действие беше, така да кажем, спънато не естествено от основните партии, а от техните поддръжници, които се водят опозиционни партии. И понеже наистина пробвахме всичко, търпяхме унижения – дали децата ми не бяха малоумни, сега правим последно отряд на фризьорките със специални способности, нещо подобно на ЦРУ, но разкриха BIRD, че в България всички фризьорки са ОПГ, специални сили под мое управление, и всякакви други глупости, но търпяхме, гледахме да бъдем конструктивни наистина в името на хората нещо да се промени. Но в една държава, която не е осъзнала, че като пазарна икономика свещената крава, която не се бута, е свободната предприемаческа инициатива и свободите на хората, тази държава не може да съществува, защото тя е забравила основния принцип на нейното съществуване. В една държава, в която депутатите и правителството са си помислили, че всъщност са аристократи и са избрани за постоянно в това Народно събрание и в това управление, хора, които си мислят, че ще манипулират и следващите избори и не ги интересува дали реално са направили нещо, а те ще си нагласят социологическите агенции и ще си направят едни изказвания тука, и после това нещо ще си го допълнят с фалшификации по време на изборите. Няма как с тези хора да работим.

Затова последното, което остава да направим в това Народно събрание, понеже наистина защитихме доста хора и свършихме много работа и ще продължим да го правим, независимо дали сме в Народното събрание, или не, последното, което остава, е да гарантираме честни избори и ще го направим по начин, който е невиждан до момента. Това е нещото, което ние ще направим за последно в това Народно събрание, защото то се вижда, че свършва. И дай боже, дай боже, наистина вярвам, че Бог ще направи така следващия път да има едно наистина достойно за този велик народ Народно събрание. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)