Николай Радулов

Уважаема госпожо Председател, колеги! Наистина, от много време зрее тази идея да бъде редуцирана възможността да бъдат охранявани не само народни представители от Националната служба за охрана, а широк кръг от властимащи служители на държавата. Аз приветствам идеята да бъде ограничен този кръг. Разбира се, Проектозаконът предвижда да бъдат поставени като охраняеми лица титулярите на Народното събрание, президентът, министър-председателят. Според мен този кръг обаче малко трябва да бъде разширен, включвайки и заместник-председателите на тези институции, по простата причина, че във всеки един момент те могат да влязат в ролята на председатели и тогава е логично да бъдат по същия начин обезпечавани. И това е въпрос не само за национална сигурност, а и на протокол.

Трябва много внимателно, когато работим по този проектозакон, да направим промените в Националната служба за охрана, тъй като освен тези функции, те имат и функции по обезпечаване на охраната на чуждестранни делегации, хора, които са много важни за нашата държава, политически лидери, които ни посещават, и това е начин, по който всяка държава обезпечава важните си за външната държавна политика гости.

Във втората част по отношение на идеята Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Специализираният отряд за борба с тероризма да поемат охраната на досега охраняваните лица, аз мисля, че това не е необходимо. Тук логиката трябва да е такава: българският депутат е избраникът на народа. Както се охранява и опазва обикновеният гражданин, когато има заплаха спрямо него, по същия начин трябва да бъде охраняван и депутатът. Иначе ние извличаме рангове на защитени, по-защитени и най-защитени хора в противовес на това, което твърдим, че сме народни представители. Благодаря Ви.