Искра Михайлова-Копарова

Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Министър, дами и господа, колеги! Благодаря за репликата, която направихте, господин Председател, че нашата работа днес е да обсъждаме един законопроект и да решим дали той си струва да бъде подкрепен на първо четене, за да може между първо и второ четене, отново вършейки работата си, да го подобрим и той да бъде в полза на хората в страната и в полза на общините, които получават още отговорности. Като че ли това беше първоначално задачата, която имахме за днес като точка от дневния ред. Но дотук обсъждането, нападките и всички изказвания не носят такъв характер. Съжалявам, но е така.

Връщам се към Законопроекта и причината той да бъде включен в дневния ред. Преди това обаче искам да кажа, че съм изключително доволна, че точно младежите от организацията в Кюстендил и представители на Дупница са тук в залата. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)

Ако някой е имал съмнение по какъв начин Народното събрание на Република България може да повлияе негативно и на една общинска администрация, мисля, че сега всички разбраха. Полагахме усилия с Вас, когато се обучавахме, как са взаимосвързани властите, сега го виждате като пример много ясно показано. Но да се върнем към Законопроекта.

Това е Законопроект, който в никакъв случай не е идеален. Това е Законопроект, който в никакъв случай не покрива всички елементи на управлението на отпадъците в една модерна държава. Не! Това е Законопроект, който предлага няколко решения, точно фокусирани, и основно разчита на партньорството между централната изпълнителна власт и местните власти. Тук е разковничето в целия законопроект. Това, че ние го изместихме към организации или други, това е наш проблем. Законопроектът обаче има точно определена цел. И аз мога да кажа, че достойнството на Законопроекта е първо в смелостта той да се представи и второ, в това, че прави крачки в добра посока. Създаването на общински бази, както и да ги наречем, които да поемат част от отпадъка, без да се минава през изключително утежнените процедури в регионалните депа, е крачка напред. И това подкрепя българските общини. Категорично!

Да, в Законопроекта не е достатъчно добре разписано те ще получат ли допълнителна подкрепа от държавата за тази дейност, но това може да се направи между първо и второ четене, това може да се съгласува с институциите. Законопроектът подкрепя рециклиращите организации. Подкрепя ги! Защото нормалното събиране на отпадъци, нормалното депониране на отпадъци, нормалното рециклиране на отпадъци е процес, в който, ако всеки намери мястото си, той може да върви гладко. В България той не върви гладко. Имаме примери. За съжаление, най-големият е в София. Това го казвам с болка, защото аз съм родена в този град, живея в този град, тук живеят децата ми, внуците ми и не ми е все едно какво се случва в столицата на Република България в 21 век. Случва се нещо невероятно. 21 век!

Цял свят рециклира отпадъка и го използва като ресурс, в София той вони, пречи на хората да се движат по улиците и се създават с благословията на общинската администрация незаконни сметища. Претоварни бази, или както и да го наричат, факт е, че това е сметище. Този законопроект създава възможност да се избягват такива кризи. Ние обаче не говорим за това. Ние говорим за това дали едни кметове са грамотни или не.

Дами и господа, кметовете са избрани пряко от българските граждани. Те носят огромни отговорности и съм длъжна от тази трибуна да кажа, че ние всички трябва да се отнасяме с уважение към тях, защото отново те ще поемат тежестта и за участие в управлението на отпадъците. Отново, както и в много други сектори. Безотговорното говорене за представители на местната власт, пряко избрана от хората, е недопустимо. Това е политическа грешка, но грешките си ги носете. Това обаче е настройване на обществото, а това вече е изключително опасно и напълно недопустимо и неприемливо.

Така че становището на българските представители на местните власти чрез Националното сдружение на общините съществува в Народното събрание, ние обаче го използваме, за да кажем защо няма да приемем Проекта на законопроект, на закон. Не, ние го използваме за това да си изкажем мнението и да си започнем кампанията, и никой не каза, че бихме могли да бъдем от полза, а можем. Можем! Ако днес ние приемем на първо четене този законопроект, ние бихме могли да го подобрим. Ако ние приемем на първо четене този законопроект, ние бихме могли включително да представим политическите си линии в сферата на управление на отпадъците, представяйки своите предложения. Но днес на обсъждане на първо четене на този законопроект предложения няма дотук. Аз Ви казвам: ние като парламентарна група ще работим по този законопроект, защото той е от изключителна важност.

Отрицателни примери има, но има и положителни примери. Дори и младежите ги знаят и ги представят. Не е представител на ДПС кметът на Дупница в никакъв случай, но ние от ДПС следим как всяка една община в България се опитва да реши проблемите на хората. Затова ни помагат и младите хора и затова ние имаме отношение към темата и можем да кажем, че Законопроектът носи в себе си положителни качества, може да бъде подкрепен и оттук нататък доразвит.

Позиция на парламентаристи. Вчера открихме парламентарния сезон, чухме някои предизборни програми, ние се обърнахме към Вас с искането да работим. Оказва се, че не сме се разбрали много добре. Но отново искам да кажа: има потенциал, може да се работи. Защо в цяла Европа отпадъкът е ресурс? В България и в София е смрад! Защо в цяла Европа обществеността се опитва да помогне на местни власти и на всички заинтересовани да управляват отпадъка? В България пишем сигнали за това, че някъде сме съборили контейнер с боклук. Нали така беше? Отиваме политически, събаряме го, снимаме се пред него и казваме, местната власт не може да се справи. Прекрасно, но нека да направим така, че да може да се справи, защото това е държавническото мислене. И за това пледираме ние.

А когато става дума за това коя фирма на кого, с какъв псевдоним – или каквото и да е от животинския свят или от някакъв друг, има си места, където се подават сигнали, доказва се и съответно всички носят тяхната отговорност. С какво се занимаваме тук? София вони. Общините нямат бюджет, пак отново благодарение на нас. Те трябва да се справят с този проблем, а ние си разменяме реплики за това кой с кого, каква, какъв договор бил имал. Парламентаризъм по български. Грозно. Грозно. Когато става дума за решаване на реален проблем на хората, на стотиците хиляди жители на София… От тези квартали можем да станем всички, въпреки че ние ходим по улиците и вече е проблем за всички. И какво получаваме вместо решение? Получаваме декларации за борба с мафията. Ами борете се с мафията, но си свършете и работата, моля. Ако обичате! Това очакваме ние.

Едно министерство е предложило законопроект. Свършило си е работата колкото е могло. Ние сме го приели на първо четене в комисия – специализирана комисия в Народното събрание, ами хайде да си свършим работата. Нека да разберем, струва ли си? Според всички експерти и представителите на комисията, да. Според политическите декларации няма да бъде подкрепен. Добре! Воля свободна на всеки. Е, като политическа декларация Ви казвам, ако ние искаме да решим проблем, ние от „ДПС – Ново начало“ работим. Работят нашите кметове, работят всички организации, които са във връзка с тях и ги подкрепят, работят дори и младежите ни, отразявайки проблема с отпадъците.

Призовавам Ви да се върнем към дебата по законопроекта и декларирам, че ние виждаме в него добри стъпки занапред, като отчитаме, че това не е законопроект, който ще реши всички въпроси с управлението на отпадъците в България. Те са много. Но крачка в добра посока е добра крачка и трябва да бъде подкрепена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС – Ново начало.)