Искра Михайлова

Благодаря Ви, господин Председател.

Колеги, благодаря, господин Анастасов, благодаря госпожо Катинчарова за направените реплики. Ако ми позволите, ще започна отзад напред. Разбирам ли ребуса? Доста подсказки има в него. Доста са подсказките. В него най-сложната част в разгадаването на този ребус сме ние тук. Това се оказа най-сложно. Да разберем, че гражданите са тези, които имат право – право да получават услуга от местните власти, централната власт и всички определени от местните власти и централната власт органи, фирми, компании, организации и така нататък, да управляват техния отпадък.

Аз съм жител на София. Казах, тук съм родена. До последните месеци не съм знаела че съм виновна за това, че изхвърлям отпадъка от домакинството си. Това се налага, колеги. И от целия наш дебат днес излиза това, защо разваляме рахата на администрацията. Ето това е най-сложната част. За мен тя е абсолютно неприемлива. Все пак ние носим в кода на политическата си сила права и свободи. Това е право на българските граждани. Право! Не е измислено нарушаване на рахата и спокойствието на някого. Това е задължение, фиксирано в закон, в два закона, в три закона, може и повече да има. Но оттук нататък вече всяко подобрение на закон, дори един от тях, е стъпка в полза на гражданите. Ето това, ако някак си се разберем да го приемем, може би бихме могли, но малко се съмнявам.

Госпожо Катинчарова, благодаря Ви за комплиментите, но искам да Ви кажа нещо. Да, политически е въпросът. Политически. Но той е много голям политически въпрос. Докога същите тези български граждани ще допускат хора, които не могат, не знаят и не искат да решават техните проблеми, да ги представляват в Народното събрание на Република България? Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС – Ново начало.)