Костадин Костадинов (от място)

Така се разбира.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ В ОСТАВКА ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Едно са бежанците, друго са икономическите мигранти, трето е временният внос на работна ръка. И трябва да ги разделим. Колкото до бежанците, аз мисля, че като общество и като държава на всеки, който бяга от война, ние му дължим временна подкрепа. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не дължим на никого нищо!“) Не е така с икономическите мигранти и като държава членка, и като Европейски съюз. Аз мисля, че голямата пропусната възможност за нова европейска политика преди десет години не трябваше да бъде зелената сделка, а трябваше да бъде обща охрана на външните граници и обща мигрантска политика, не всяка държава да има отделна. И това е пропусната възможност. Особено общата охрана на външните граници. Ако беше идентифициран такъв приоритет на ниво Европейски съюз, това щеше да означава, че щяхме да имаме един много по-силен Европейски съюз, обществата ни щяха да бъдат много по-обединени, защото това е безспорен приоритет.

Бързам да уточня, че броят на нелегалните мигранти е паднал в пъти. Това е благодарение на ефективната работа на „Гранична полиция“.

Колкото до дискусионната тема внос на работна ръка, българският пазар на труда е в криза. Ние сме във фактически недостиг на работна ръка и всички знаем какви са причините за това. Над един милион български граждани, които са избрали за свой дом – или поне за месторабота, други държави членки или някъде отвъд океана. Секторът на услугите, туризмът, особено българската индустрия и всички работодателски организации и работодатели настояват ако не за увеличаване на обема, поне за либерализиране на процедурата за временния внос на работна ръка. Дали това е бъдещето на българската икономика? Категорично не. Категорично не. Това според мен е временна буферна мярка.

Ако говорим за събуждането на пазара на труда, според мен йерархията на приоритетите трябва да бъде друга. България има огромен брой лица, които нито учат, нито работят. Трябват адекватни мерки те да бъдат ориентирани към пазара на труда, а не към системи за социално подпомагане.

Осен това, ако погледнете данните, България влиза в Европейския съюз с брутен вътрешен продукт на глава от населението, отнесен към средноевропейския, от 31 – 32%, в момента числото е 67%. Във всички държави членки колеги, с които съм говорил, твърдят, че ако това число мине 70%, тоест брутният вътрешен продукт на глава от населението, отнесен към средноевропейския, над 70% започват значими процеси на реимиграция, тоест на прибиране на българи, емигрирали в други европейски държави. И за мен, когато говорим за бъдещето на пазара на труда, това трябва да е основният приоритет. Благодаря Ви.