Атанас Славов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще направя общо изказване по трите законопроекта.

Проблемът, който имаме с органите за противодействие на корупцията и конфликта на интереси, е системен проблем. Този проблем го наблюдаваме още с първия орган, създаден преди 15 години – Комисия за противодействие на конфликта на интереси, за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Комисия, която влезе в новините и в публичното пространство със злоупотребите с власт от нейния тогавашен председател и прословутото негово тефтерче, в което си беше записвал кой да бъде покрит, а кой да бъде ударен. Изначално логиката на такива органи е следната: да има концентрация на експертиза, капацитет, професионалисти, независими от политическия процес, които наистина да противодействат на корупцията в различните ѝ проявни форми, да противодействат на конфликта на интереси, да гарантират публичност на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности.

Отвъд обаче благородните политически цели винаги стигаме в нашия политически контекст до едни и същи проблеми – тези комисии, тези органи, много бързо биват овладявани от силните на деня, от политико-олигархични елити в кавички, които почват да ги използват за своите цели. Това го наблюдавахме и в първия орган – Комисия за противодействие и установяване на конфликт на интереси, наблюдавахме го във втория орган – този институционален монстър КПКОНПИ – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, за съжаление, го наблюдавахме и го наблюдаваме и в Комисията за противодействие на корупцията – сегашния орган. Добри идеи. Идеи, често пъти подкрепени, санкционирани, така да се каже, от нашите европейски партньори, и едно фиаско в изпълнението. Даже нещо повече, системна злоупотреба с власт и правомощия, така че логиката оттук нататък е да се фокусираме върху една много ясна необходимост: корупцията да се бори преди всичко от органите, които по Конституция и закон са призвани да правят това, а това е, на първо място, прокуратурата и разследващите органи – МВР и следствието. И тук е големият проблем: тези органи не са ефективни. Тези органи – прокуратурата, видяхме в изминалите години в какви обвързаности и зависимости е изпаднала, и то ключови звена от прокуратурата. Даже онези специализирани звена, които бяха създадени да противодействат на корупцията, най-вече те изпаднаха в зависимост от олигархичните кланове и разнасяха колички със злато по коридорите на спецсъда. И отговорност, това е най-тъжното, отговорност няма понесена. Обвинения няма внесени. Осъдени лица за злоупотреба със служебно положение, с властта, която са имали, няма.

Съдбата на Комисията за противодействие на корупцията, създадена само преди две години, очевидно ще е нейното закриване. Закриване поради това, че не успява да осъществи целите, които са заложени в Закона, и злоупотребява с власт. Това го видяхме през изминалата година – политически мотивирани арести, политически мотивирани обвинения.

Това, което сме предложили в нашия законопроект, е Комисията за противодействие на корупцията в този ѝ вид да бъде закрита. Да бъде създадена Комисия за превенция на корупцията, която преди всичко да се занимава като функционална компетентност с установяване на конфликта на интереси и с публичността на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, и с превенция на различни корупционни прояви – в сферата на обществените поръчки, концесиите, или пък лобистки поправки в законодателството. Отбелязвам, че тази комисия, която ние предлагаме да се създаде, няма да има оперативно-издирвателни функции, няма да прилага специални разузнавателни средства, няма да има разследващи функции, тоест онези функции, с които най-много се злоупотребява, и тези злоупотреби са политически мотивирани.

Колкото до идеята в останалите два законопроекта – функциите по установяване конфликт на интереси да се прехвърлят на Сметната палата, ние имаме едно сериозно възражение. И това сериозно възражение произтича от международните стандарти за независимостта на националните одитни органи, международните стандарти на организацията ИНТОСАЙ, която обединява сметните палати в различни държави. И според тези международни стандарти Сметната палата не трябва да се натоварва с несвойствени за нея дейности, а такава би била дейността по установяване на конфликт на интереси.

На следващо място, самото установяване на конфликт на интереси, доколкото е твърде политически чувствителна материя, би вкарало Сметната палата в политическия процес до голяма степен, би я свело, би я свалило в политическия терен, нещо, което Сметната палата през изминалите години – вече повече от три десетилетия, е успявала да се опази именно от това крайно политизиране. Така че не виждаме особен, силен аргумент конфликтът на интереси да бъде установяван от Сметната палата. Нещо повече, с колегите сме изпратили писмо до тази международна организация ИНТОСАЙ, с която споделяме законодателната инициатива за прехвърляне в Сметната палата на конфликта на интереси, и очакваме официалната позиция на този орган.

И последно, считаме, че прехвърлянето автоматично на разследващото звено от Антикорупционната комисия в ГДБОП или пък в ДАНС в зависимост от предложените законопроекти, няма да има позитивна роля и функция по една проста причина – тези, които са изпълнявали политически мотивирани поръчки за разследване и прилагане на СРС-та, няма как без тест за почтеност, без проверка за интегритет да продължат да осъществяват тези свои функции. Благодаря Ви.