Васил Пандов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложените законопроекти по същество – и в трите, се предлага закриването или преструктурирането, съответно промяна във функциите и правомощията на съществуващата Комисия за противодействие на корупцията. В различните варианти на законопроектите се предлага преминаване на част от нейните правомощия относно установяване конфликт на интереси към Сметната палата, съответно ограничаване на нейните правомощия – в единия от законопроектите, до установяване конфликт на интереси и прехвърляне на функциите по независимо разследване по корупцията, към органите на МВР, съответно част от правомощия и нейни архиви – към Държавна агенция „Национална сигурност“.

Трябва да припомним, че създаването на Комисията за противодействие на корупцията – настина преждеговорившите няма да ги повтарям, има дълга хронология и един доста мъчителен път, но трябва да имаме предвид, че на ниво Съвет на Европа, на ниво Европа, има консенсус, има консенсус по някои ключови позиции. ГРЕКО или Групата държави, обединени за борба с корупцията в рамките на Съвета на Европа, в която практически членуват всички, и България, има препоръки и ръководни принципи, които отдавна са утвърдени, а именно, че разследването на корупцията трябва да се осъществява от орган, който е независим. Това е стандартът на Съвета на Европа. В годините Съветът на Европа има множество препоръки към България, че органите на МВР не могат да осигурят независимо разследване на корупцията по една много проста причина, има и конкретни примери в констатациите на ГРЕКО, няма да навлизам в тях, за конкретни разследвания, които не са достигнали до развитие, до обвинителни актове у нас, тоест до събиране на достатъчно доказателства, за да може прокуратурата да внесе съответните обвинителни актове именно поради това, че органите на МВР са политически зависими. Те са част от изпълнителната власт. Назначават се от мнозинството и са зависими политически.

Според стандартите и ръководните принципи на Съвета на Европа един антикорупционен орган, за да бъде наистина ефективен, не трябва да бъде част от изпълнителната власт, тоест разследването от органите на МВР – дали ще е от нова дирекция, каквато не се предлага, дали ще е от така наречената Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, дали ще е друга, в годините МВР е пробвало с отделни дирекции, комисии и така нататък, резултатът винаги е един и същ – неефективност. Трябва да припомним, че според последния доклад от 2025 г. на същия орган към Съвета на Европа за България България даже и със съществуващата КПК е изпълнила едва седем от 28 препоръки към България в областта на борбата с корупцията. Защо? По една много проста причина, а именно, че КПК беше създадена, но процесът по нейното назначаване на ръководни органи, не беше завършен. Има критики от страна на Съвета на Европа и разбира се, няма да навлизам в темата, Планът за възстановяване и устойчивост, критики от страна на Европейския съюз, че механизмът за назначаване на ръководството на КПК не отговаря на изискванията отново за гарантиране независимостта на Антикорупционния фонд или орган. Да не го наричаме фонд. Обърках се.

В този смисъл предложените законопроекти представляват важна крачка назад. И както каза и преди мен колегата Богданов, моментът, в който ги приемаме, е много знаков. Момент, в който няма мнозинство в Народното събрание, управляващо. Има мнозинство, но вече правителството е в оставка. Отиваме към предсрочни избори. В този момент да се закрие един Антикорупционен фонд е освен противно на стандартите, считам, че е и неуместно.

В този смисъл предложените законопроекти представляват важна крачка назад. И както каза преди мен колегата Богданов, моментът, в който ги приемаме, е много знаков. Момент, в който няма мнозинство в Народното събрание – управляващото, има мнозинство, но вече правителството е в оставка. Отиваме към предсрочни избори. В този момент да се закрие един антикорупционен фонд, е освен противно на стандартите, и считам, че е неуместно.

В този смисъл няма да навлизам в детайлите на ръководните принципи и конкретните препоръки на Съвета на Европа, но считам, че един от основните мотиви – тази липса на ефективност или инсуфициентност в изпълнението на правомощията на КПК, не е довод за закриването на един орган. Това е един фундаментален дебат в българската не само правна общност, но и в българския политически живот. Мога да дам много примери. Да не започвам с Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, изпълняващия функциите на главния прокурор. Ние сме прецедент – държава, в която върховните съдилища и други апелативни не признават лицето, което изпълнява функциите на главен прокурор за такъв.

В този смисъл, този основополагащ и фундаментален дебат, който го има в Народното събрание и не само в Народното събрание, но Народното събрание от години следва една логика да открива и закрива органи с аргумента, че настоящият персонален субстрат или лицата, които в момента осъществяват длъжност в съответния орган, не се справят с работата си. Или да го кажем по-просто. Този, който в момента заема длъжността, не се справя и това е аргумент да закрием този орган. Ако мога да хиперболизирам, ами то по тази логика имаше дебат, че трябва да се закрие изобщо и Народното събрание, и Висшият съдебен съвет, защото в момента има дадени лица, които не изпълняват по смисъла на закона – леге лата, своите правомощия.

В заключение, считам, че всичките аргументи за закриване на КПК, първо, че влизат в ясно противоречие с рамката на Съвета на Европа и международните стандарти за борба с корупцията, влизат в противоречие с нашите ангажименти към Европейския съюз по силата на Националния план за възстановяване и устойчивост.

На последно място, от гледна точка на критиките към конкретния състав на този орган са абсолютно необосновани. Благодаря.