Наталия Киселова

…смесването на наказателноправните аспекти на корупцията с административноправните аспекти е неправилно. И тази неправилност беше претворена в Закона за противодействие на корупцията. И сега, след почти две години, се търси някак си да се реши този проблем.

В 2008 г., когато може би четирима народни представители от тази легислатура са били народни представители, си спомнят (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) първите усилия за приемане на Закона, който трябваше да уреди какво се случва с конфликта на интереси. Мисля, че и към днешна дата, десетилетия след това, можем да кажем: конфликтът на интереси не е престъпление, превенцията на корупцията не е престъпление. И да се казва, че няма нужда от превенция, е грешка.

Наказателноправните аспекти на тази дейност, когато вече е осъществена, разбира се, трябва да бъдат борени с наказателноправни средства. Но създаването на орган, който, така или иначе, не беше учреден, защото не се намери политическа воля, дори се стигна до това да бъде изменена Конституцията за това, което Конституционният съд обяви за противоконституционно, беше напомняно много пъти на вносителите от Четиридесет и деветото събрание, сега се търсят начини да бъдат заличени последиците.

Комисията, която не беше създадена, ще бъде закрита, Законът ще бъде отменен. Въпросът е как България се бори с корупцията, как превентира тази неприятна дейност, как се предотвратява конфликт на интереси и как да минимизираме тези явления в обществото. И този разговор не приключва със закриването на Комисията, която не беше създадена, и с отмяната на Закона.

В този смисъл ми се струва, че тепърва започва честният разговор за това. И не можем да очакваме конфликтът на интереси да бъде третиран като престъпление. Мисля, че това е неправилно. Благодаря.