Васил Пандов

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с § 25 и следващия основно – „Преходни и заключителни разпоредби“.

Законопроектът за закриването на Комисията за противодействие на корупцията се движи, както виждаме, ударно и бързо в последните дни на това Народно събрание. Като че ли се натрупват доста действия – както на изпълнителната, така и на оставащото вече без мнозинство, може би бивше мнозинство, управляващо в това Народно събрание, за приемане на промени, които, меко казано, е неподходящо да се приемат в подобна обстановка.

Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, както се изказах миналата седмица и при първото разглеждане на Законопроекта, има няколко основни аргумента, включително вчера слушах поредните такива от медиите – че този орган не работи, не функционира пълноценно, затова трябва да бъде закрит. Както казах, тук не се прави основополагащото разграничение между това как един орган функционира на практика, спрямо това как той би трябвало да функционира според неговата уредба – разграничение, което е водещо от устоите включително и на конституционната уредба.

Когато се създава един орган, той не се създава intuitu personae, съответно той не се закрива спрямо това как той функционира. Така че аз не искам даже и да се спирам на дебата „Бухалка ли е КПК и закриваме ли я, защото ни е неудобна, или не“. Всъщност ние го правим затова. Очевидно е, че на някого му е неудобно да има Комисия за противодействие на корупцията. Същите тези политически сили, които саботираха нейната независимост и избора на нейно независимо ръководство, в момента искат да я закрият. Както казах, създават сами предпоставките да бъде закрит един орган, който просто на тях не им е удобен.

Това, което трябва да посочим обаче, е защо аз и нашата парламентарна група ще гласуваме против тези параграфи. Всъщност със закриването на Комисията за противодействие на корупцията изчезва единен орган за координация и контрол на превенцията и борбата с корупцията в България. Дейностите се разпределят между Сметната палата – относно установяване конфликти на интереси и деклариране на обстоятелства... Няма да навлизам отново в аргументите защо Сметната палата не трябва това да го прави – очевидно е, че не трябва. И също така част от дейностите – относно разследващите функции, се прехвърлят към следствието, оперативните се прехвърлят на служителите към ГДБОП в Министерството на вътрешните работи, а пък архивът отива в ДАНС. Тоест не само че се премахва всякаква координация и контрол като механизъм за борба с корупцията, ами всичко, което, макар и малко, е свършено дотук, се разбива и унищожава. По този начин, аз бих казал, че ние се връщаме поне 20 години назад в политиката на държавата за борба с корупцията.

В годините е имало много препоръки. Аз си направих труда да разгледам материали както на Съвета на Европа – Венецианската комисия, така и на групата ГРЕКО към Съвета на Европа – с държавите от инициативата за борба с корупцията, така и на Европейската комисия. Всички те започват от една изходна позиция – България, прокуратурата и МВР не са ефективни в борбата с корупцията, нито следствието.

В момента ние казваме, че КПК не е ефективна, затова ще върнем в МВР и следствието борбата с корупцията. Да, но в момента, ако трябва да направим, преди мен изказващите се вече го направиха, една ретроспекция в какво състояние в момента е прокуратурата – ами тя им е изпълняващ функциите, който от Върховния касационен съд и от редица други съдилища не го признават за такъв.

Имаме едно следствие, което, макар да е уредено на конституционно ниво, то всъщност е подчинено на прокуратурата, на същата тази прокуратура, която в момента не е легитимна по начина, който изисква Конституцията на България. И в тази връзка ние ще кажем на всичките ни европейски партньори – Съвета на Европа, Европейския съюз – в лицето на различните негови органи: ние връщаме нещата в изходна позиция, но ги връщаме в още по-лошо състояние, в което те са били тогава, защото поне тогава имаше легитимно избран главен прокурор и не беше поставен този въпрос. Тоест ние имаме една деградация на правовата държава и деградация на борбата с корупцията, включително и на върховенството на закона, с приемането на този закон.

И тук не само че... За мен следващите плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост могат да бъдат отказани, защото реформата с корупцията беше ключова – Реформа № 2, и всъщност тя имаше два етапа – Етап 218 и Етап 220. Етап 218 включваше създаването на КПК, етап 220 – нейното ефективно включване в работа, тоест избиране на независимо ръководство. Ние в момента се връщаме на нещо, което сме отчели за изпълнено, но всъщност ние вече го отменяме. Ние се връщаме и на предишния етап – отменяме самото създаване на КПК. И ако в момента Комисията ни е задържала 368... приблизително 367 милиона евро до момента за това, че ние не сме избрали ръководството на тази комисия, с нейната отмяна и закриване ние рискуваме всъщност да няма изобщо следващо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, както стана дума, и възстановяване може би на получени средства. И тук става дума за много по-всеобхватни измерения на този акт, отколкото само в полето на правосъдието и борбата с корупцията.

Нещо повече, това управляващо мнозинство много се гордееше, че постмониторинговият механизъм за закрила правата на човека от Съвета на Европа беше отменен спрямо България, въпреки че той беше отменен спрямо България десетки, тоест може би 15 години след държави като Румъния и други.

Със закриването на Комисията за противодействие на корупцията, както и с някои други актове на Народното събрание и на изпълнителната власт ние напълно създаваме основания този механизъм да бъде възстановен за България. И трябва да кажем, че това няма да е прецедент. Има държави като Унгария, за които този механизъм е възстановен, след като веднъж е отменен.

Това, което искам да кажа в заключение – както казах, мога да цитирам конкретни становища на Европейската комисия, на Венецианската комисия и други, не мисля, че това в момента е необходимо за този дебат, затова аз ще обобщя – с този акт ние се връщаме много години назад в институционалната и изобщо в държавната политика в борбата с корупцията. И бих казал, че ще бъдем един от прецедентите в Европа за държава, която е постигнала някакъв напредък и сама го е заличила. Благодаря.