Маргарита Махаева

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Аз ще се изкажа по всички параграфи.

Уважаеми народни представители, този законопроект беше изцяло реформиран от работната група, направо стана друг законопроект. Всъщност с редакциите на работната група отново изпаднахме в същата законова празнота, която първоначалният вариант целеше да запълни. Отново нямаме дефиниция на „първа помощ“ и всъщност, доколкото разбирам, сегашният законопроект ще визира само и единствено използването на автоматичен външен дефибрилатор от лица с немедицинско образование, което ние, разбира се, подкрепяме напълно, но нищо друго извън това.

Сега по параграфите. Действително § 1 имаше нужда от редакция по отношение на някои неточности. Обаче ако отпадне съвсем, както предлага работната група, действително ще изчезне и дефиницията за първа помощ, каква е разликата между първа помощ и спешна помощ, кой ще бъде оторизиран да извършва, докъде ще се простират правомощията на това лице, така че да не носи административна и наказателна отговорност. Така че според мен не би следвало да отпадне, но в крайна сметка вносителите си преценяват.

По § 2 – след редакцията на работната група текстът на чл. 100, ал. 1 от Закона за здравето ще звучи вече така:

„Чл. 1. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112“.

Като в случая се премахва текстът, в който лицето, което се намира на мястото на инцидента, се задължава да информира, чета сегашната редакция на Закона: „най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление“.

Добре, представете си сега следната хипотеза: един човек блъска кола точно на входа на „Пирогов“ – имахме преди няколко години точно такъв случай, какво правим, съгласно новото предложение? Обаждаме се на тел. 112, чакаме един час да дойде линейката, като, пак казвам, входът на болницата е на 5 м от местопроизшествието.

Според мен този текст не трябва да се пипа, така както е сега, или да се подкрепи първият вариант на Законопроекта – преди редакцията му от работната група. Говоря за чл. 100, ал. 1.

Параграф 3, който касае отговорността. Виждам, че предлагате и той да отпадне, вероятно заради използването на медицински техники или медицински изделия от лица, които нямат медицинско образование. Дефибрилаторът обаче, който позволяваме да се използва, също е медицинско изделие. И тези медицински техники, които са изброени в Законопроекта и които сега отхвърляте, също са част от първата помощ, която е в основата всъщност на самия законопроект. Нали идеята беше да позволим на добросъвестните свидетели на инцидента да съхранят живота до идването на спешната помощ? Не е нужно да казвам, че първите пет минути са решаващи и са жизнено важни, даже понякога първите три минути. Представете се, че на плажа сте свидетели на удавяне, да речем. Защо да нямаме право да приложим кардиопулмонална ресусцитация на удавения? Но то няма кой да я приложи, защото този човек после ще бъде подведен под отговорност, ако, не дай боже, пациентът умре!

Всъщност излизаме изцяло извън първоначалната идея на Законопроекта. Ние го подкрепихме на първо четене и сега ще подкрепим повечето параграфи. Законопроектът имаше много добра идея, концептуално изключително добър законопроект, въпреки забележките на Здравното министерство, които смятам, че са състоятелни, и работната група можеше просто да редактира тези текстове, за да нямат колизии с други разпоредби или с други закони, да нямат двояко значение, и все пак идеята да бъде запазена, така както говорихме.

Ние ще подкрепим и § 4, и новия § 5, който се предлага от работната група, но истината е, че днес приемаме законопроект само и единствено за използването на автоматичен външен дефибрилатор от немедицински лица и за нищо друго. И се надявам в следващия парламент да се разшири обхватът на първата помощ, като текстовете се обмислят внимателно и като, разбира се, се спази основният принцип в медицината: „Primum non nocere“ – преди всичко да не вредиш, за да може да имаме такъв закон за здравето, който всъщност да бъде полезен за гражданите и да охранява тяхното здраве и техния живот. Благодаря Ви.