Хюсеин Хафъзов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи български граждани, уважаеми гости от „ДПС – Ново начало“ – Кърджали! Датата 1 февруари – Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, ни дава повод за много размисли. Както всички знаете, на тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди от така наречения Народен съд. Специално за този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани днес, за да бъде ясно. И тогава управляващата върхушка твърди, че изпълнява волята на съюзниците, които са победители във войната – нещо, което е дълбоко невярно. Смъртни присъди, изпълнени на 1 февруари 1945 г., много предшестват Парижкия мирен договор, който е подписан на 10 февруари 1947 г. – повече от две години по-късно. Тези присъди са изпълнени по така нареченото Московско примирие от 28 октомври 1944 г. и няма никакво съмнение, че българската върхушка се престарава в това да се отърве от политическите си опоненти.

Датата 1 февруари не е само възпоменание на жертвите на народния съд от 1 февруари 1945 г., а и дата на възпоменание на всички жертви на тоталитарния режим –различните, непокорните, различно мислещите, достойно защитаващите своето име, вяра и достойнство. Ето защо на 1 февруари ние почитаме всички жертви на българската мюсюлманска общност, която в продължение на десетилетия е била подложена на репресии, ограничения и унижения. Това насилие не се ограничава само със смяна на имена, а бива съпътствано от различни форми на насилствена асимилация – заличаване на памет, ограничаване на религиозни обреди, забрана за използване на майчиния език, опити за заличаване на култура и традиции. Мюсюлманската общност в лицето на турци, помаци, роми, милет и други малцинства – немюсюлмани, които са се изправяли с мирни средства срещу гнета и никога не са се обявявали срещу своята родина. Никога не са въставали срещу нацията. Никога не са призовавали за насилие. Давали са свидни жертви, търпели са и са изстрадвали своята болка, търсели са начини да съхранят самосъзнание, организирали са мирни форми на съпротива срещу несправедливост и рестрикции, но винаги са заявявали ясно и гордо:

„Аз не съм чужденец! Аз съм твой син и сълзите ми са твои – от радост или от тъга. Българийо! Аз съм твой син и мои са твоите пътища!“

И днес, десетилетия по-късно, все още няма осъдени, няма справедливост, няма утеха, а ние го дължим не само на историята и на жертвите, а и на тези млади хора, които трябва да знаят, че в тази родина всички трябва да живеем мирно, свободно и заедно. Водени от чувството за отговорност към жертвите и историята, се застъпваме за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците на така наречения възродителен процес. И в този дух е подаден сигнал до Военно-окръжна прокуратура от председателя на „ДПС – Ново начало“ господин Делян Пеевски, за да се търси истината и за да бъдат защитени всички угнетени по времето на омразния асимилационен процес.

Ще продължаваме да търсим справедливост, да си спомним събитията от периода на тоталитарния режим и да се борим за единствения верен път пред България – демокрация, права, свободи, равноправие, мир, толерантност и братска обич. Това е нашата мисъл, това е нашата политика, това е нашият призив към всички народни представители, към цялата българска нация, към нашите съграждани тук и в чужбина – да бъдем заедно и да си спомняме за жертвите, да бъдем отговорни не само пред историята, но и пред бъдещето на нашата нация за това, че ние, за да просперираме и за да имаме своето бъдеще, трябва да знаем и трябва да искаме за всички едно: да живеят според своята вяра и култура, да спазват законите и да бъдат горди граждани. Затова днес аз лично, в качеството си на мюсюлманин, ще отправя своята молитва към Бог, към жертвите, към тяхната памет – Всевишният да се смили над техните души.

Днес е петък – празничен ден за мюсюлманите. Призовавам всички мюсюлмани да се помолят за всички жертви, за всички изстрадали тази демокрация. И знайте, че ще продължаваме да се борим срещу всички рестрикции, включително и срещу тези, които се опитват да ни ограничават в политически права, като заявяват кой може и кой не може да бъде председател на нашата партия; срещу всички, които се опитват да дадат тон на една политическа партия, която има за свой дълг да представлява всички български граждани, без да ги различава откъм етнос, религия и каквито и да са други признаци. Борбата продължава!

Нека бъдем заедно в своите усилия. Благодаря Ви и Бог да пази България! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)