Цвета Рангелова

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, най-накрая Петдесет и първото народно събрание е напът да приеме измененията в Закона за адвокатурата, независимо че в по-голямата си част текстовете са обсъждани, може би вече в продължение на четири легислатури на Народното събрание. Дойде време наистина да свършим и тази работа, защото проблемите, които решават тези изменения, са съществени, дългоочаквани от адвокатурата, която към днешна дата наброява почти 15 хиляди адвокати в страната.

И да, акцентът тук е не толкова какво очакват адвокатите, а тези изменения биха дали възможност за по-добра работа на адвокатурата, която е единствената професия, която е призвана да защитава правата на гражданите и на юридическите лица. Затова са изключително съществени.

Аз ще бъда кратка и ще спра вниманието Ви на въпроси, които не бяха засегнати до момента от изказалите се колеги, но касаят решаване на изключително важни теми и предизвикателства, пред които са изправени адвокатските съвети – това са органите за управление на адвокатските колегии по места.

В този смисъл ще декларирам конфликт на интереси, тъй като съм член на адвокатския съвет в адвокатска колегия – Благоевград. Това са § 4, с който се създава нов чл. 36а, и § 16, който става § 19. За какво става дума? Става дума, че се налага изрична регламентация на това, че адвокатският съвет е единственият орган, който има право да определя кой от вписаните в регистъра служебни защитници да бъде назначен от съда за особен представител.

До момента за голяма част от съдилищата в България смятам, че нямаше двусмислие как да се прилагат нормите на Гражданския процесуален кодекс, и по-конкретно разпоредбата на чл. 29, която урежда назначаването на особените представители.

За съжаление обаче, в Благоевградския съдебен район, в който аз основно работя, някои съдебни състави на Окръжния съд започнаха да тълкуват според нас от адвокатския съвет неправилно тази норма и сами да определят особени представители измежду всички адвокати, вписани в адвокатската колегия, а не от тези, които са вписани в регистъра за правна помощ, при липса на каквото и да е съобразяване с тяхната професионална квалификация, което, разбира се, доведе, от една страна, до нарушаване на правата на адвокатския съвет, който следва единствено да определя особените представители, а от друга страна, наруши правата на адвокатите, вписани в адвокатската колегия, доколкото без оглед на тяхната квалификация те биваха назначавани при отказ да поемат особеното представителство. Разбира се, лицето, чийто особен представител беше назначаван, оставаше на практика без всякаква адвокатска защита.

Ето защо аз считам, че с редакцията на работната група на § 16, който става § 19, решаваме този въпрос и недвусмислено заявяваме, че само съответният адвокатски съвет може да определи адвокат, който да бъде назначен от съда за особен представител.

Това изказване знам, че е изключително строго професионално и ще бъде разбрано единствено от колегите, които се занимават с тази дейност, но повярвайте ми, с този текст ние наистина решаваме един спор между съда и адвокатските съвети, което е в изключителен интерес на особените представители, които колеги полагат в голямата си степен, мога да кажа, почти безвъзмезден труд, защитавайки правата и интересите на гражданите. Благодаря Ви.