Димитър Гърдев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Да внеса някакво уточнение. Продължавам да твърдя, че програмата и доклада по нея са качени на сайта на Народното събрание и съм го изпратил лично на хората, които не са го видели. Това, което ги обърква, както споменах, е, че още от декември месец миналата година Комисията е спазвала всички срокове – господа, отворете си имейлите. Споменаха, че е като програма в сайта на Европейската комисия, защото там е програма, а в нашия парламент е доклад.

Искам да внеса няколко принципни пояснения относно процедурата. Тук не атакуваме Европейския съюз и Европейската комисия. Тук приемаме работната програма, върху която после можем да атакуваме всяка една глава и да правим своите предложения, но ако не я приемем, българският парламент ще бъде изключен от процеса. Така, и аз имам критики по всичките точки, по някои по-големи, но обяснявам каква е процедура, защото тя не се познава и оттам идва едно такова прибързано, фриволно отношение и становище.

Имаме два картона – наричаме ги жълт и оранжев. Предлага се и червен, но още не е приет. Това са начините и методите, в които националните парламенти, а в конкретика българският парламент може да въздейства върху всички тези предложени точки, да ги стопира, да предлага нови. Процедурата по жълт картон дава възможност на националните парламенти да отправят официално възражение, когато смятат, че дадено законодателно предложение на Европейската комисия не съответства на принципа на субсидиарност – за него е достатъчно една трета от прага на парламента на държавите членки.

В оранжевия картон обикновено мнозинството от гласовете е само за предложения по обикновената законодателна процедура. Комисията трябва да ги преразгледа и ако реши, да продължи, а Европейският парламент или Съветът да гласуват относно съответствието с принципа на субсидиарност – какво и кога е правено от българския парламент и какви са реакциите, а и го споменах.

След състоялото се обсъждане през септември 2025 г. в Комисията по европейските въпроси – по предложение на Директивата на Европейския парламент и на Съвета по отношение опростяването на трансферите на свързани с отбраната продукти, Народното събрание на Република България чрез Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изрази мотивирано становище, че принципът на субсидиарност в предвиден договор на Европейския съюз не е надлежно отчетен. България е първата държава, която изразява становище по този въпрос.

Друг пример. В 2016 г., когато в програмата е включено предложение на Европейската комисия за ревизия на Директивата за командироване на работници – така нареченият акт Мобилност, спазвайки предвидения срок Комисията по европейските въпроси е разгледала предложението и заключава, че то не отговаря на принципа, и е изпратила своето мотивирано становище до европейските институции.

Уважаеми колеги, нашият глас се оказва решаващ. Получаваме право на жълт картон и по този начин е преразгледан по акта „Мобилност“. И така започва самият диалог, така че не сме гумен печат. Четете внимателно програмата, вкарвайте своите предложения, включително неодобрение и включително отхвърляне, но за да го направите, първо, трябва да гласуваме, за да участваме в дебата. Благодаря Ви.