Милен Делийски

Госпожо Председател, господин Министър, колеги народни представители! За всички е ясно, че българският потребител открай време не е достатъчно защитен. В крайна сметка в този проектозакон ние виждаме, че става въпрос за доверието на гражданите, на нашите потребители, в държавата, в нейните институции и в сигурността на парите на нашите потребители – реалната тяхна защита.

Този фонд е щит за българския турист, че няма да остане излъган, че няма да остане на някое летище по света, както сте били свидетели, както и на някои от нас също се е случвало, защото сме свидетели досега на бавни процедури, на правила, по които потърпевшите потребители месеци наред чакат обезщетение – понякога го получават частично, понякога не го получават въобще, а това е недопустимо. Парите, които ще се съберат в този фонд, не са нечии абстрактни средства – това са реални вноски на бизнеса. Да, ние още от Петдесетото народно събрание в Комисията по туризъм водихме доста разговори с туроператори, съгласихме се с много от техните забележки, имаме още какво да обсъждаме, може би имаме още неща, по които трябва да дискутираме. Проведоха се изключително много срещи с тях. Така че за мен и за колегите ми – от Комисията, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, този гаранционен фонд е необходим, необходим е за българския потребител, защото гарантира вземане на потребители на туристически услуги по договори за туристически пакети, които са предсрочно прекратени, които не са изпълнени напълно и които не са изпълнени частично, когато туроператор е в несъстоятелност или в неплатежоспособност. Фондът заплаща всички разходи за репатриране на тези потребители при неплатежоспособност и несъстоятелност на туроператора, включително и тогава, когато потребителят си заплаща сам репатрирането.

В момента съществува и застраховка „Отговорност на туроператора“ и хората ще попитат: защо е необходим и гаранционен фонд? Застраховката е нужна не като алтернатива на Фонда, а като допълнително обезпечение, тъй като обезпечението, което е заложено по Фонда, не е достатъчно, тоест обезпечителната вноска, която туроператорите ще внесат еднократно в размер на 0,25% от оборота, който ще се застрахова, не е достатъчна. Трябва да има и допълнително застраховане, за да не се мине на принципа някой фалира – всички плащат.

Затова е редно да има индивидуално обезпечаване и застраховка, която може да бъде банкова гаранция, ипотека или нещо друго. Без ефективен контрол се рискува, на практика, Фондът да не може да се капитализира адекватно и събраните средства да са недостатъчни за покриване на рисковете, за които е създаден, за да покрива този фонд. Контролът трябва да бъде в две направления: на физически лица и на юридически лица, които изпълняват нерегламентирана дейност.

Всички знаем, че сивият сектор в този бранш е, така, доколкото мога да кажа и доколкото ние се мъчим да бъде, ограничен, но той все пак съществува. Има физически лица, юридически лица, които без никаква регистрация, без никакви договори, без застраховки и каквито и да е изисквания, с ниски цени примамват потребители, примамват клиенти, български туристи, които след това са захвърлени някъде по света. Неизпълнени каузи по договори, които пък договори въобще не са... или са фиктивни. Така че този контрол ще изсветли и този сектор, сивият сектор ще бъде сведен до минимум. За да вървим напред по Гаранционния фонд, част от който, казах, ще бъде и с контролираща функция, ще се изсветли секторът.

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи този закон. Молбата ми към всички Вас, колеги, е да го подкрепите на първо четене. Благодаря Ви.