Иван Герчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди ден – на 4 февруари – отбелязахме 154 години от рождението на Гоце Делчев – личност, която заема изключително място в историческата памет на българския народ и остава един от най-високите нравствени ориентири в българската национална история.

Георги Николов Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в град Кукуш, средище на буден български дух и национално съзнание. Още от ранна възраст той е възпитан в дух на просвета, родолюбие и обществена отговорност. Образованието му преминава през Солунската българска мъжка гимназия, едно от най-важните огнища на българското възраждане. Там се формират неговите възгледи за свободата, за народното единство и за необходимостта от организирана борба на национално освобождение.

Жизненият път на Гоце Делчев е белязан от съзнателен избор – избор да посвети своя талант, знания и личен живот на каузата за свободата на българите в Македония и Одринска Тракия. Той съзнателно се отказва от възможността за лична реализация и сигурно бъдеще, за да се отдаде изцяло на революционната дейност и общественото служене. Като един от най-изявените ръководители и идеолози на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Гоце Делчев изиграва решаваща роля в изграждането на освободителното движение. С изключителна енергия и самоотверженост той обикаля и десетки селища в Пиринския край – Горна Джумая, Мелник, Неврокоп, Разлог, Банско, Петрич, Свети Врач, изгражда революционни комитети, подготвя дейци и създава устойчива организационна мрежа. Той разбира, че истинската сила на едно освободително движение се корени в участието на самия народ, в неговото съзнание, единство и готовност за саможертва.

Гоце Делчев е не само организатор и революционер, но и мислител и визионер. Той възприема борбата за свобода като дълбок морален и обществен процес. За него свободата не е единствено политическа цел, а състояние на духа и на обществото. В своите възгледи той защитава принципите на равноправие между хората независимо от тяхната етническа принадлежност и вероизповедание и устоява правото на народите сами да определят своята съдба. Тази негова широка и модерна визия придава на делото му особена историческа стойност, тя превръща Гоце Делчев в личност, която надхвърля рамките на своето време и оставя пример за политическа зрялост, държавническо мислене и лична нравственост.

Животът му е пример за изключителна отдаденост и саможертва – до последния си ден той остава сред народа, сред хората, за чиято свобода се бори. Неговата гибел през 1903 г. го превръща в символ на безкористен патриотизъм и на вяра в идеала за свобода и достойна българска общност.

Делото на Гоце Делчев оставя трайна следа в развитието на българското национално-освободително движение и оказва дълбоко влияние върху националното самосъзнание на поколения българи. То се превръща в част от духовния фундамент на българската държавност и на стремежа към свобода, демокрация и социална справедливост. Ясен знак за непреходността на неговото дело е и фактът, че днес в Република България съществува град, който носи неговото име – град Гоце Делчев. Това име не е просто географско обозначение, то е символ на историческа памет, на национална признателност и на живата връзка между героичното минало и съвременния български живот. Всекидневното произнасяне на името Гоце Делчев е свидетелство, че неговият завет продължава да живее в българското общество.

В днешния динамичен и често предизвикателен свят, когато въпросите за националната идентичност, историческата истина и духовните ценности стоят с особена острота, личността на Гоце Делчев придобива още по-голямо значение. Той ни напомня, че свободата изисква отговорност, че националното достойнство се гради чрез единство, а държавността се укрепва чрез уважение към историята и към саможертвата на тези, които са се борили за нея. Като наследници на тази историческа традиция е наш дълг да съхраняваме паметта на личности като Гоце Делчев и да предаваме техните завети на бъдещите поколения, да пазим историческата истина, да устояваме националното достойнство и да градим общество, основано върху ценностите на свободата, справедливостта и човешкото достойнство.

Днес, 154 г. след неговото рождение, ние не просто почитаме една историческа личност, а ние отдаваме признание на един идеал – идеал за свободен дух, идеал за единен народ, идеал за България, която помни своите герои и черпи сила от тяхното дело. Нека името на Гоце Делчев продължава да ни напомня, че свободата не е даденост, а отговорност, че националната памет не е минало, а основа на бъдещето, че силата на една държава се измерва не само в нейните институции, но и с уважението към онези, които са дали живота си за нейната свобода.

Нека бъдем достойни за тяхната саможертва, нека бъдем единни в устояването на историческата истина и да пазим заветите на Гоце Делчев като морален компас на българската държавност! Поклон пред паметта и делото на Гоце Делчев! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)