Деница Симеонова

Уважаеми господин Председател, моето изказване е във връзка с параграфи първи и втори и съответно моля да се вземе предвид за лимита на времето ми за изказване.

Уважаеми колеги народни представители! В § 1 става дума за разширяване на изключенията, при които се допуска ограничаване на правото на глас извън страната. В чл. 11 от Изборния кодекс се съдържа основният принцип за всеобщо и равно избирателно право. Всяко добавяне на нови изключения – къде и колко изборни секции се образуват – трябва да бъде крайна мярка, която да бъде мотивирана с конкретни, доказани и непреодолими рискове.

В случая на този законопроект такъв анализ липсва. Вместо това се създава законова рамка, която подготвя терена за системно ограничаване на гласуването на български граждани извън Европейския съюз, без да се решават реалните проблеми на Изборния кодекс. Затова подкрепям предложенията § 1 да отпадне.

Параграф 2, т. 4 е сърцевината на този законопроект. Именно тук се вижда неговият реален ефект не върху злоупотребите, а върху достъпа до гласуване.

Данните от последните парламентарни избори през октомври 2024 г. показват следното: в Турция са гласували над 45 хиляди български граждани в 168 секции; във Великобритания – над 20 хиляди в 112 секции; в САЩ – над 8 хиляди в 53 секции.

Ако броят на секциите извън Европейския съюз бъде ограничен до 20, при запазване на същата избирателна активност и при възможност на гласуващите да пътуват до по-отдалечена секция, това би означавало следното, колеги: в Турция – 175 гласуващи на час в една секция; във Великобритания – 79 гласуващи на час; в САЩ – 33 гласуващи на час. Това е рецепта за опашки, за струпвания, отказали се избиратели и грешки в избирателния процес. Нека бъдем честни – когато натоварването на секционните комисии нараства многократно, рискът от грешки и злоупотреби се увеличава, а не намалява.

С други думи – ако целта на вносителя наистина е да се ограничи вотът под строй, то в случая ще бъде ограничаване на вота изобщо, включително на хора, които нямат нищо общо с подобни практики.

Колеги, обявяващи се в защита на този законопроект, твърдят, че мярката е насочена единствено към вота в Турция. Данните обаче показват друго. В САЩ и във Великобритания например на последните избори ВЪЗРАЖДАНЕ е втора политическа сила. Ограничаването на секциите там засяга пряко именно техните избиратели. Точно това показва, че мярката не е неутрална, а има пряк ефект върху политическото представителство на българите извън страната.

Освен това битката срещу гласуващите под строй всъщност е битка с олигархичния модел и тъкмо него трябва да се борим да разградим. Промените в Изборния кодекс, които ограничават права на наши сънародници извън страната, няма да изкоренят магически зависимостите. Тази битка трябва да се води, без да се лишават българи от конституционните им права и чрез спазването на върховенството на правото.

Вместо да се подобрява контролът, отчетността и логистиката на изборния процес, се избира най-лесният, но и най-вредният път, а именно рязко ограничаване на броя на секциите. Това е отстъпление от принципа на равен достъп до изборите.

В държави като Великобритания много хора няма да отделят цял един неделен ден, за да пътуват и да чакат с часове, без гаранция, че ще успеят да гласуват. Изборни организатори там предупреждават, че дори само за Лондон са нужни поне 8 – 10 секции. При таван от 20 за цялата страна това прави нормалното провеждане на избори във Великобритания практически невъзможно.

Уважаеми колеги, правото на глас не се отнема само когато е формално забранено. То се отнема и когато е направено практически трудно или невъзможно за упражняване. Ограничаването на секциите извън Европейския съюз ще доведе до по-дълги разстояния до секциите, претоварени комисии, по-ниска избирателна активност, повече процедурни грешки. Това е крачка назад за демокрацията, а не решение на реалните проблеми в изборния процес.

Българите в чужбина Ви призовават: не се опитвайте да въвеждате нов модел на дискриминация – българи срещу българи зад граница.

„Над два милиона българи, живеещи в чужбина, ще имат реална възможност да гласуват, без да са ограничени от местоположението си, от броя на избирателните секции и от организационни проблеми по места“ – това е точен цитат от предизборната програма на ИТН от октомври 2024 г., секция „Администрация и електронно управление“. Сега същата партия подкрепя текст, който точно ограничава възможността за гласуване – тоест прави обратното на обещаното. Но тук едва ли има изненадани.

„БСП – Обединена левица“ също е в противоречие със заявената политика за подкрепа на общностите зад граница. Директен цитат от програмата им със сто точки, именно т. 92: „Подкрепа за българските общности зад граница. Нова цялостна стратегия за работата с тях.“ Явно в цялостната стратегия влиза и ограничаването на правата им. Интересно е и какво друго всъщност е част от стратегията? Ако декларираш подкрепа и цялостна стратегия за общностите зад граница, не можеш, колеги, едновременно с това да приемаш мярка, която на практика влошава достъпа на българите извън страната до урните.

За ВЪЗРАЖДАНЕ и за ГЕРБ пък стана ясно, че предложението за ограничаване на броя на секциите извън ЕС до 20 е резултат от договорка между тях, а не защото вярват, че това е стъпка към по-демократични избори. Явно договорките между Вас, колеги, имат повече тежест от обещанията, които дадохте на българските граждани, особено на тези, които са извън страната.

Това поставя един фундаментален въпрос за нашата демокрация: какво следва след българите извън Европейския съюз? Кое друго обещание ще бъде пожертвано в името на вътрешнополитически интереси? И чии права ще ограничите след това, ако сте готови да жертвате правото на глас на хора, които работят и живеят в чужбина само защото някаква парламентарна сделка Ви го диктува?

Вносителите и тези, които ги подкрепят, трябва да отговорите, но не пред партийните си централи и електорат. Трябва да отговорите пред българските граждани, независимо къде живеят те.

Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)