Драгомир Стойнев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, хванах се за думата Ви покушение и това наистина ме накара да изляза и да Ви направя реплика. Оставам настрана политическия контекст кой, кого, как и защо. Нека се абстрахираме от това и да видим какво прави една нормална европейска държава, която е извън Европейския съюз – Великобритания. Великобритания, колеги, провежда избори единствено и само зад граница в своите посолства и консулства. Защо? Защото е нормално да има по-голям контрол. Нормално е държавата да контролира изборния процес. И къде се прави най-добре? В посолствата и в консулствата.

От друга страна, питайки мои колеги там, те казват следното: няма как ние да финансираме изборите на някого, който живее извън граница – вече сме аналогия на българския случай – и не си плаща данъците в България. Вие, колеги, съгласни ли сте на някого, който не живее, който не си плаща данъците, изведнъж ние да му правим изборите? Ако, разбира се, той обича родината си, добре дошъл е. Ти не му премахваш правото. Да, ти го ограничаваш, но той може да си отиде в съответното консулство, секция или най-важното – да си вземе самолета и да си дойде до родината. Така ли е, колеги? Де факто Вие предлагате ние да финансираме избора на някого, който има може би български паспорт единствено и само защото дядо му или баба му са такива. Има ли го това? Има го!

Госпожо Йорданова, на Вас правя репликата. На Вас правя репликата! Има го това. Следователно аз пък предлагам нещо друго ексцентрично – нека да накараме хората, които са извън граница, да финансират изборите в България. Нека и това да стане! Като ние ще даваме пари на някого, който по никакъв начин няма нищо общо с родината си освен някакъв паспорт, а понякога дори не знае и майчиния си език, то тогава какъв е? Дайте тогава да накараме всички зад граница да финансират изборите и ще им отваряме секции, където пожелаят. Благодаря Ви.