Искра Михайлова-Копарова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Моето изказване ще бъде във връзка с § 2 на предложения законопроект и коментарите по предложенията, включени в доклада на Комисията. Първо искам да кажа, че ще се концентрирам само върху три аспекта на въздействието на предложените текстове и няма да споменавам всички останали, които вече бяха обект на много изказвания.

Започвам с това, че няма да е изненада за никого, че парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи този законопроект, така както не го подкрепи на заседанията на Комисията и така както никога не е подкрепяло такива текстове в предишни Народни събрания, когато се е обсъждала същата тема.

Тук има колеги, които имат опит от предишни Народни събрания. Спомнят си много добре аргументите за и против, желанието за ограничаване. Винаги едната мисъл, така на заден план, е да ограничим в едната страна, ама в другата да не ограничаваме. Винаги продиктувано от много местен, много дребен и много, за съжаление, конюнктурен интерес на една или друга политическа сила.

За съжаление, и днешният дебат показва същото. Ние отново дискутираме правото на хората да гласуват, правото на българските граждани. Но го дискутираме така, както ни е удобно на нас в момента – имам предвид цялата зала.

Е, в тази връзка заявявам: ние никога не сме отстъпвали от позицията всички български граждани, независимо от това къде са решили да живеят и по каква причина са отишли да живеят там, имат правото да гласуват. И това е в основата на българската демокрация. Безспорно е, това е като аксиома за Движението за права и свободи. И ние няма да отстъпим от това и в днешното гласуване.

Но нека да обърна внимание на още нещо. Ние дискутираме правото на тези български граждани да гласуват винаги и само във връзка с евентуални изменения на Изборния кодекс, на избирателните права, на организацията на конкретни избори. Но никога не обсъдихме възможностите за упражняване на това право, когато разсъждаваме по това колко консулски служби, колко представителства има България в страните извън Европейския съюз. Ние непрекъснато ги ограничаваме, колеги, дали по финансови причини или по други, организационни, но те стават все по-малко и по-малко. И тогава, когато дойде време отново за Изборния кодекс, ние отново се сещаме как би трябвало да направим нещо.

Е, нашият призив от „Движение за права и свободи – Ново начало“, след като заявих категорично, че ние няма да подкрепим този законопроект, е да мислим за правата на тези граждани и тогава, когато обсъждаме и държавния бюджет, когато обсъждаме и работата на Министерството на външните работи, когато обсъждаме присъствието на държавата България в страните извън Европейския съюз. Тогава бихме имали основание още по-силно да настояваме за това да се осигуряват правата, като те са гарантирани за гласуване в територия на държавата България.

И още един момент. Колеги, какво послание изпращаме ние на нашите сънародници по света? Казваме им ясно и просто от тази зала: не се интересуваме от Вас, Вие нямате никакво отношение, Вие, видите ли, невинаги си плащате данъците в България.

А тук има хора, които са финансово грамотни и знаят какви суми внасят нашите сънародници в българската икономика, подкрепяйки близките си. Това са между милиард и половина и два милиарда евро годишно. Едва ли има друг инвеститор, който да инвестира годишно толкова в България. Тези хора работят и за България. Те държат на връзките си с родината, със страната си. Те поддържат български общини. Те запазват имотите си в България и плащат данъци в България. Те имат намерение да се върнат в България. Те наистина поддържат българския дух извън територията на родината ни, но те принадлежат към нея.

И с такъв законопроект ние им казваме: конюнктурата сега е такава, че няма нужда от Вас. Правата не са обект на договорка за днес, а пък утре ще видим.

Правата са права. И ние защитаваме тези права.

Категорична позиция на „Движение за права и свободи – Ново начало“ – ние няма да подкрепим този законопроект. И ако той бъде приет днес в пленарната зала, ще продължим да се борим за правата на българските граждани в чужбина, защото те са наши съграждани, защото те имат отношение към страната ни, към развитието на общините, на регионите, на българската култура, на българското присъствие в цял свят.

Но нека, когато обсъждаме и други законопроекти, и други теми, да помним, че има хора, които по една или друга причина в момента не живеят в България, но те са български граждани. И ако ние действително се грижим за техните права, не трябва да го забравяме в нито един момент от нашите дискусии в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)