Хайри Садъков

Не знам защо, но пак трябва да напомня, че всяка по-висока степен на хаоса в тази зала е хранителна среда за определени хора и те много често го правят.

Защо го правите, колеги? Нямаме нужда от това. Ние не даваме по-висок авторитет на Народното събрание с това си държание. И някой да ни чете морал тук – на мен, на нас?!

Уважаема госпожо Николова, да, съгласявам се напълно с Вас. И ще потвърдя, да, това е и задължение, и трябва да го осъзнаем като български граждани, всеки един български гражданин! Милионите български граждани да го осъзнаят, че е задължение, но когато хората, които определят правилата от тук, не пречат да изпълняват тези свои задължения, не правят всичко възможно всячески да им попречат да изпълнят своите задължения. Тогава те ще изпълнят задълженията си – със сигурност те ги познават, и ще потърсят и правата си. Но това, тази пречка, която се прави и сега – затова бяха нашите предложения да отпаднат и първи, и втори параграф.

Защото не, не трябва да ги намаляваме, не трябва да ги променяме. Трябва да надграждаме тези права на български граждани още в това отношение, а не да посягаме върху постигнатото ниво и степен на демокрация.

И който и да ми говори, каквото и да казва оттук, популизмът няма да свърши работа, колеги. Популизмът започва да гори, на площадите гори. На площадите гори. Тези хора, за които Вие говорите, включително и тези български граждани, които живеят в Република Турция, не само че си плащат данъците, плащат всички свои задължения към българската държава изключително съзнателно!

И ако някой твърди нещо подобно, нека да извади справки от регистрите и да ги покаже пред всички нас – тогава да имат своите твърдения. Защото съвестта на тези граждани е изключително висока. Тези граждани бяха прокудени от Република България от тоталитарен режим. От тоталитарен режим! И всички бяхме съгласни, че този режим трябва да си отиде. Бяхме на площадите да си го изпратим както подобава.

А сега искаме да го върнем. Кои са тези демократи, кои искат да връщат елементи на подобно нещо? Ограничаването на човешки права е елемент на подобно нещо, колеги. И всяко накърняване на човешки права е елемент на подобно нещо.

Ние не искаме да живеем в завладяна държава и тоталитарен режим. Не искаме. И хората от площадите го казаха – стотици хиляди.

Не забелязахте ли, не видяхте ли, че площадите бяха пълни точно заради това, защото има посегателство? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нека да се вслушаме в тези хора! Това е важното. И това не е политическия апломб тук, не е политическа реч. Това са истини и факти.

Българския език не можели да говорят! Най-голямото опорочаване на българския език е езикът на омразата, който струи тук, от тази сграда, от тази зала. Не трябва да го правим. Не само езикът на омразата – грозният език, който използваме, това не ни приляга. Това не е езикът на народен представител, на представител на българския народ.

И ние трябва да се научим да уважаваме и своето достойнство, и нашия език, и нашия български народ, нашите съграждани, защото това е нашата родина – на всички нас. Не определяйте, не търсете начин тази родина да бъде пó родина на някого от някой друг. Няма как да се случи. Конституцията го е казала това нещо.

Господин Ганев, и на Вас да отговоря.

Някакви 40 хиляди гласа от Турция. Не! Нашата теза и тема тук днес – да отпаднат тези параграфи, които Вие под давление – казахте „безочие и лицемерие“. Да, безочие и лицемерие е да предлагате услуга на някой друг, за да се скрие той в изпълнение на това нещо; е да говорите за тези 40 хиляди гласа.

Това нещо, което настояваме, е да защитим на милионите български граждани, тук и по света, правото, свободата, защото те изпълняват своите задължения към нашата държава. Това правим ние.

А лицемерието го търсете някъде около Вас. Защото все повече става ясна тази колаборация в това мнозинство, което посяга в момента през Изборния кодекс към Конституцията. Хората го знаят вече, разбраха го. Благодаря Ви.

Господин Али, съгласен съм с всичко, казано от Вас. (Ръкопляскания от АПС.)