Павлин Кръстев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър в оставка! След като някои от преждеговорившите колеги се опитаха да Ви похвалят колко добра работа сте свършили, как ЕРП-тата са много доволни, за разлика от ЕРП-тата и доставчиците българските граждани не са доволни от високите цени, които дойдоха както за електроенергия, така и за цените, които са в магазините. Във връзка с това, което пък казахте преди малко, Вие изкарахте българските граждани доста по-богати от тези, които са в Европейския съюз – с доста по-добра покупателна способност, която най-вероятно – не знам откъде сте взели тази статистика, но най-вероятно Вие не ходите по магазините и не знаете какви са цените в момента.

След като обаче минаха тези два кръга от въпроси, остават сериозни усещания, че обществото все още не получава достатъчно ясен отговор как държавата реално ще ограничи ценовия натиск върху домакинствата и бизнеса. Факт е, че през последните години инфлацията доведе до сериозно поскъпване на основни стоки и услуги като храни, енергия, горива и лекарства. Това пряко намалява покупателната способност, господин Министър, на гражданите и поставя под натиск малкия и средния бизнес.

Допълнително напрежение създава и множеството сигнали за значително увеличение на сметките за електроенергия в различни региони на страната, включително увеличение от порядъка от 30% до 100%. Това поражда реални притеснения сред хората за прозрачност при формирането на крайните цени.

Нека да напомним в същото време, че България вече има действащ Закон за въвеждане на еврото, в който ясно изисква в периода на двойно обозначение на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. цените да се формират добросъвестно, прозрачно и само на базата на обективни икономически фактори. Затова обществото има право да очаква активен контрол, а не само последващи анализи.

Основен фактор, както беше подчертано и от други колеги, за покачването на цените е външният дълг от 19 милиарда, който взе управляващото мнозинство, и още един в същия размер, който се готвеше да изтегли през тази година, с който ще застане общо 38 милиарда.

Остава въпросът за фискалния ефект на инфлацията. При по-високи цени държавата събира повече приходи от ДДС и касови данъци. Това създава усещане за скрит данък. Особено когато хората не виждат пряка връзка между увеличените приходи и подобряване на публичните услуги и подкрепата за уязвимите групи. Къде отиват събраните средства?

Темата за цените вече не е само икономическа, а тя е въпрос на социална справедливост, доверие в институциите и реална защита на гражданите. Затова очакванията на обществото са за по-активни действия, както по линия на контрол върху цените в условията на валутен преход, така и по отношение на общата политика за ограничаване на инфлационния натиск. Българските граждани очакват не само анализи, а реални мерки, които да усетят в сметките им и в ежедневния им разход, който получават всеки месец. Благодаря Ви.