Александър Койчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Аз ще започна оттук, че това правителство, на което му остават броени дни, и парламент, на който му остават броени седмици, няма моралното право да прави подобни промени, подобни грандиозни проблеми в универсалните пенсионни фондове. Също така е чудно откъде идва тази нужда от спешност – дали от натиск от ОИСР, или от пенсионните дружества, аз не зная.

С предложената промяна рискът продължава да остава върху осигурените лица, тоест 6,5 милиона българи касае това нещо и активи на стойност 30 млрд. лв., като тук ще отбележа, че 80% от тези хора са напълно незаинтересовани от своята съдба, тъй като те се прехвърлят служебно във фондовете, така че мисля, че имаше нужда от някаква разяснителна кампания преди това, за да пристъпим към такава сложна и тежка реформа.

Също така тук е мястото да отбележа, че министър Гуцанов го нямаше нито в Комисията, нито сега в парламента, а в свое телевизионно участие той заяви, че не подкрепя тази реформа, така че ресорният министър не я подкрепя. Както виждаме, и тук в Комисията по труда и социалната политика, и сега в залата няма дори министър на финансите, а господин Кирил Ананиев, който е заместник-министър, представя самия законопроект.

Така и не стана ясно дали това е част от Пътната карта за пенсионна реформа или някакво самосиндикално действие и вместо борба със сивата икономика, която според министър Гуцанов, достига до 25%, и с демографската криза, ако има въобще проблем в пенсионната реформа, ние се насочваме към мултифондовете. Сега тук основният проблем с тези мултифондове е, че те не решават генералния проблем в тази пенсионна система. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е на практика приватизирана част от държавното обществено осигуряване. Тук ще отбележа, че въпреки тези мултифондове продължава да стои въпросът с това, че две пенсии са по-малко от една, тъй като, за да бъдат двете пенсии колкото една, има едно-единствено условие и това е пенсията от универсалния пенсионен фонд да е равна на намалението на държавната пенсия и да го замести изцяло. Това условие е доходността, като примерно трябва ръстът на средния осигурителния доход за целия период, който е в държавното пенсионно осигуряване, да е равен на доходността по партидата в универсалния пенсионен фонд. Нещо, което не е така. Примерно от 2002 г. до 2024-а – достатъчно дълъг период, реалният ръст на средния осигурителен доход е 4,5%, като махнем инфлацията на УПФ-тата, е минус 2,3%. В Комисията по труда и социалната политика бе даден пример, че в Хърватска е по-висок, само че тук беше за номиналния ръст, близо 50%, тъй като те ползват мултифондова система, само че тук не се отчита никъде влиянието на инфлацията, а за нас е важен реалният ръст какъв е.

Историята на финансовите пазари също така показва, че акциите не винаги са давали по-дългосрочна положителна доходност, или по-висока доходност от безрисковата. В смисъл, че трите подфонда, които са съответно наречени динамичен, балансиран и консервативен, се различават по това, съответно в какъв размер акции може да се инвестира в самия подфонд. Като почнем динамичен – той е 90%, консервативен – до 25, и балансиран до 55%, само че точно същият този модел има големи недостатъци, който се предлага сега на Народното събрание да го гласува.

Световната банка го критикува още от далечната 2010 г., тъй като има два проблема с него. Първо, че няма долна граница на инвестициините факти, така че, ако 90% примерно човек мисли, че инвестира в динамичен фонд, фондът може да инвестира и 25, 30 или 40% от акциите, де факто той се въвежда в заблуда, че инвестира в динамичен, а той инвестира в консервативен или балансиран например.

Друг проблем с тези фондове е, че е много голяма границата, много голяма разлика има в степента на риска между два съседни фонда. Това също е отбелязано от Световната банка. Това се свързва с недостатъчния брой портфейли, като в оптимален вариант се предлага да бъдат около пет подфонда.

Техническият лихвен процент също е проблем, че отпада, но тук няма да влизам в повече детайли.

И на последно място – проблемът с таксите. Предлагат се три такси. Първо да се запазва таксата върху всяка вноска и тя постепенно намалява до 2,1% през 2036 г. Второ, запазва се ежегодната инвестиционна такса, която намалява от 0,65 през 2027-а до 0,38 за агресивен, или 0,2 за балансиран и консервативен подфонд през 2036 г. И трето, въведе се нов вид такса, ежегодна такса върху дохода от инвестираните средства от агресивен и балансиран фонд, която достига до 6 и 3,25% съответно до 2036 г. Тук ще дам пример с един от водещите фондове, който е шведският – AP7 Såfa, който има само една-единствена такса – 0,17% върху парите на осигурените. Така че с тези три такси самият осигуряван човек доста трудно може да направи преценка каква част от доходите му отиват за такси. И с оглед на всичко, което изговорих дотук, ние няма да подкрепим въпросния законопроект. Благодаря.