Ивелин Първанов

Господин Председател, достопочтени служители на народа! Няма какво да се учудваме. Предполагам, че това ще бъде поредният договор, който ще бъде ратифициран с арогантно пренебрежение от залата, както досега се е случвало в продължение на много години. Отново ще отметнем една чавка, че нещо сме изпълнили някъде, някъде ще излязат едни статистически отчети, че нашите въоръжени сили са получили нещо, но реално дали ще получим нещо?

Въпросът е, че за всичките тези години, откакто членува в НАТО, България така и не си изгради единна доктрина и концепция за защита на нашата страна. Това, на което обучават нашите военни специалисти и кадри, е да изпълняват директиви и заповеди. Чакаме някакъв митологичен щаб някъде, на НАТО, който да ни каже какво ще правим срещу евентуален агресор. Вместо приоритетът ни да бъде защитата на нашата родина, на нашето отечество, и тогава като спомагателна част интересът на НАТО да бъде впрегнат в нашия интерес, ние за пореден път ще изпълним някаква сделка.

Често пъти беше представяно и на Комисия, и тук в залата, че други ракети няма, брегови, алтернативни, които да бъдат заети, че в Европейския съюз и в европейските държави нямало кой да ги произведе… Всъщност има няколко държави, които произвеждат такива ракети, но ние няма да лобираме за някоя от тях, просто ще спомена, че Saab също произвеждат такива – Швеция е държава с голяма брегова ивица, това е характерно за скандинавските държави. Франция също е с голяма брегова ивица. С голяма брегова ивица е и Великобритания – традиционната повелителка на моретата, която през последните десетилетия отстъпи това владичество на Съединените щати.

Каква е основната концепция за защита на брега от страна на Великобритания? Великобритания залага на масирано прикритие на границата не само с далекобойна артилерия, която е разположена по бреговете и която би била бъдеща цел при евентуална агресия, тъй като е стационарна, но тя залага изключително много на своята авиация. Авиацията е много важна компонента при отбраната на бреговата ивица на Великобритания. А България през всичките тези години нито веднъж не беше споменато, че ние някога, по времето на Варшавския договор, имахме военновъздушни подразделения, полкове, които бяха подчинени точно на Военноморските сили и бяха част от компонентата за защита на нашата брегова ивица. Сега нашата авиация дори не е предвидено с какво ще бъде въоръжена, за да защити бреговата ивица. Разчитаме на четири пускови комплекса, системи за залпов огън, които могат да гръмнат по два пъти, можем да дадем по два залпа.

Кое ни е най-важното при бъдещ конфликт? Най-важното при бъдещ конфликт е, че ударът ще бъде масиран, на няколко вълни. Това го казах и преди две седмици. Никой няма веднъж да стреля по нас или да тръгне веднъж с един кораб срещу нашите брегове. По всяка вероятност ударните платформи ще бъдат различни. Нашата съседка Турция заложи на концепцията да изгражда самолетоносач, но тъй като не можа да получи необходимата палубна авиация, преоборудва кораба самолетоносач за големите безпилотни летателни апарати. Но никоя друга държава няма да разработва такава концепция – говоря за тези, които са от Черноморския регион или наблизо, тъй като в момента конфликтът в Украйна показа, че е изключително неефективно и скъпо производството на големи плавателни съдове – точно за атака на бреговата ивица и за демонстрация на мощ край бреговете на противниковата държава. Tоест бъдещият удар ще бъде нанесен масирано, на няколко вълни, с малки плавателни съдове.

В момента Украйна разработи няколко варианта на така наречената платформа „Барракуда“, която е безпилотна, на която може да бъде поставено различно въоръжение и която може да спомогне бъдещ десант. И мисля, че този опит ще бъде отчетен от всички държави, които участват или подпомагат воюващите в конфликта, защото това е точно бъдещето.

Китай възлага абсолютно същите надежди на същата концепция, въпреки че той има огромен оперативен воден простор в Тихия океан, защото най-важното е да бъде елиминиран противникът. Китай разработиха големи летящи бази, тоест огромен самолет, от който излитат рояци безпилотни летателни апарати. За такива бази могат да бъдат използвани плавателни съдове, които не е задължително да бъдат военни. Могат да бъдат използвани риболовни траулери, контейнеровози и други по-малки граждански плавателни съдове, които от дълбочината не могат да бъдат локализирани. Чисто и просто, черноморските държави имат 12-милна зона на своята акватория. Ако ударът се нанася от няколкостотин километра, на нас ни е трудно да нанесем превантивен удар, тъй като това излиза извън нашето водно пространство.

Това, което трябва да отбележим в случая, е, че ние ще разполагаме само с няколко точки за отбрана, които ще бъдат лесно подадени. За да издържим, ни е необходимо нещо повече от една малка кадрова армия, за каквато беше модерно да се говори през последните десетилетия, че ще ни гарантира сигурността. Бъдещата война ще бъде война на изтощение и държавата, която не е готова да води продължителна война, ще падне в плановете на блицкрига на противника. Затова много ни е важно доставките на ракетите и на останалите боеприпаси да бъдат в голяма степен обезпечени от нас или от съседни близки държави, а доставката на боекомплекта точно за тази система се разтяга на няколкохиляди километра през целия европейски континент и през целия Атлантически океан.

Ако ние не успеем, а е много вероятно да не успеем, да подавим противника с първите два залпа, нашите системи ще останат неми. В този момент на какво ще разчитаме? Врагът да стъпи на брега и да го посрещнат Сухопътните сили, за което вече ще бъде късно, тъй като небето няма да е наше, или да възложим повече надежди на Военновъздушните сили, но те нямат това въоръжение, а ние нямаме и този капацитет. Още веднъж казвам, че нямаме разработена концепция и в момента това, което изпълняваме, е просто разпродажби. Министерството на отбраната през последните десетилетия се е превърнало в един дребен дистрибутор –представител на американските компании, който продава предимно ненужното им оборудване. Тук няма да говоря за радиостанциите, които ни бяха пробутали за танковете и не работеха, няма да говоря за сделките, които станаха със „Страйкър“, и за това, на което възлагахме големи надежди – за новите самолети F-16. Те всъщност не са предвидени да защитават нашата брегова ивица. Тоест в момента нямаме разработена концепция и само с някаква чавка ще бъде отметнато, че вече бреговата ни ивица е защитена. С четири комплекса това не можем да го постигнем.

Все още няма разработена концепция. Още веднъж заявявам, че в момента просто ще отметнем нещо с чавка, но това няма да ни гарантира националната сигурност. Националната сигурност трябва да ни е приоритетна. Военните експерти в момента са набутани някъде да дават само съгласие и да подписват, но никой не ги пита за концепция за разработване на войната на бъдещето, защото в момента се намираме в преходен период, в който се сменят концепциите за водене на война. Такива преходни периоди в историята на човечеството е имало няколко пъти – когато старото въоръжение още не е отпаднало напълно, а новото все още не е влязло напълно. Трябва да гледаме в бъдещето и да спрем да залагаме на концепции отпреди няколко десетилетия. Да живее България! (Ръкопляскания от народни представители на ВЪЗРАЖДАНЕ.)