Галин Дурев

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!

Днес България отново се спира в мълчание пред името на Васил Левски – Апостола на свободата, човека, който превърна мечтата за свободна и достойна родина в национален завет.

Годините отминават, поколенията се сменят, но образът на Васил Левски остава непроменен – чист, неподкупен и изискващ. Той не принадлежи на една епоха, нито на една политическа сила. Той принадлежи на съвестта на българския народ. Той е мерилото, високият критерий за национално достойнство и родолюбие.

Левски ни остави не просто идеята за освобождение, а морален компас за държавност – за справедлива, демократична, чиста и свята република, в която законът стои над личния интерес, а равенството и достойнството са основа за обществото.

Левски несъмнено е най-стабилната основа на съвременната българска държавност и още по-несъмнено е, че това никога и по никакъв повод не бива да бъде подлагано на съмнение. И именно затова всяка година, когато свеждаме глави пред неговата памет, сме длъжни да си зададем най-трудния въпрос: доколко сме верни на неговите завети? Дали успяваме да бъдем достойни за свободата, извоювана с толкова саможертва, или често позволяваме на дребни страсти и разделения да надделяват над общия ни национален интерес?

Днес повече от всякога обществото очаква от нас не противопоставяне, а отговорност; не шумни думи, а последователни действия; не лични битки, а работа в полза на България. Защото Левски ни завеща пример за скромност, дисциплина и безусловна отдаденост на обществото. Той работеше тихо и неуморно в името на висши национални цели. А къде са тези цели днес?

По площадите и пред паметниците в цялата страна млади хора поднасят цветя и търсят смисъла на неговото дело. Те гледат към нас с очакване дали ще умеем да превърнем думите на Левски в дела. Тяхната надежда е нашият най-голям дълг.

Именно от тази трибуна трябва по-често да си припомняме, че свободата не е еднократен акт, а ежедневна отговорност; че държавата се гради не със силни лозунги, а с честност, справедливост и служене на народа.

Нека днес си припомним, че името на Васил Левски не е само повод за почит, а еталон за нашите решения и поведение. Историята ще съди не думите ни, а това дали сме успели да бъдем достойни за България, за която той отдаде живота си.

Поклон пред делото на Апостола на свободата!