Стилиана Бобчева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В днешния ден аз също не намирам сили и смелост да чета декларация за Апостола, защото се срамувам, че не сме опазили неговите завети. И също смятам, че датата 18 е наложена под някаква форма, независимо дали е правилна по новия календар, за да размие и да раздели хората в честването им на паметта на Апостола.

Затова ще насоча погледа Ви към друга изключително важна за мен тема.

Има моменти, когато дадено събитие разкрива много повече за политическата обстановка, отколкото десетките доклади и статистики.

В петък колегите от ВЕЛИЧИЕ направихме заснемане на незаконно депониране на отпадъци, а в събота развихме репортажите и истината започна да излиза наяве.

В неделя се случи да се запали колата на кмета на село Бистрица, както и неговата къща. Това е категорично опит за убийство. Той е спял със съпругата си и своето детенце у дома си, както и семейството на брат му, който е полицай, загинал на работното си място в изпълнение на служебния си дълг.

Престъпниците стават все по-нагли. Единият от тях, виждайки, че пожарът на къщата не се разпалва, се връща, за да се опита да го доразгори.

Колегите от ПП-ДБ подкрепиха своя кмет, бяха на място. Те видяха още по-дълбок замисъл, свързан с избора на новия служебен вътрешен министър, не бяха видели нашите действия дотогава. Но независимо каква е причината, за мен това е едно послание на страх.

Има една притча, че когато злото обикаляло от село в село, то не питало кой е силен и кой е слаб, а кой е мълчалив. И там, където хората свеждали глава, то извършвало своите най-големи безчинства.

Само преди няколко месеца маскирани с бухалки нахлуват в кметството. Те все още не са разкрити, а медиите не са отразили достатъчно случая. Само една национална телевизия го е направила. И въпреки че другите са имали репортажи, в крайна сметка са се оправдали с това, че те не решават какво да влезе в програмата за новините. Смятам, че това е и причината да се стигне до този по-страшен инцидент. И всички носим отговорност за това – нашият страх.

Когато ВЕЛИЧИЕ внесе вота за недоверие за боклуците, срещнахме страшно много подигравки как, виждате ли, това не било въпрос от национално значение, а работа, която е в приоритета на кметовете. Ето, ние виждаме един кмет, който иска да свърши своята работа, но за съжаление, е спрян или поне има опити за това. Ако държавата не наложи своята воля и наистина не помогне на кметовете да си свършат работата, защото това категорично е въпрос от национално значение за опазването на нашите земи, на нашите води, това е въпрос за националната сигурност, ще имаме още нови инциденти, които да се случват. Това не е инцидент. Това е опит за убийство – абсолютно престъпление!

Смятам, че мълчанието не бива да бъде условие за оцеляване, а това е целта на всички – да смачкат хората за назидание и повече никой да не се осмелява да надига глава.

Не искам да отнемам от мащаба и значимостта на действията на кмета, но искам да напомня случая на нашия координатор от Гоце Делчев, снимката на когото показахме тук. Млад, успял мъж, баща на три деца, който се връща от Швейцария да се бори за родината си. Пребит е с колове, има много охлузвания, рани, счупена ръка, давен е многократно – само защото иска чиста природа и красива България.

Също така ще отбележа мимоходом, защото най-вероятно това ще е единственото отбелязване, покушението, буквално, над нашия офис – за пореден път. Извършителите на палежа на другия ни офис във Варна все още, за съжаление, също не са открити.

Мен ме учудва, че сякаш обществото не вижда колко са нагли и дръзки станали престъпниците. Те вярват, че справедливостта няма как да възтържествува, и стават все по-нагли, все по-безпардонни, карат ни да се страхуваме. Моето желание е да спрем да се страхуваме, и отказвам да приема, че българският народ са хора, които са страхливи, с преклонена глава, примирени.

Вярвам, че смелостта е заразна. Когато започнахме да подаваме сигналите, ни се обаждаха хора, които ни предупреждаваха, от една страна, или да спрем, или да не се занимаваме, заплашваха ни, „приятелски“ ни предупреждаваха. Но когато видяха, че ние не се отказахме, когато се случи престъплението срещу кмета, тогава започнаха да ни звънят, че ни подкрепят, че са с нас. И вчера цял ден наш координатор е бил на място и е приемал сигнали за различни злоупотреби. Затова смятам, че има шанс нашето общество да се пребори.

Ще Ви припомня теорията за критичната маса. Тя описва прага, при който количествените натрупвания водят до качествено изменение на поведението участниците в дадена система тогава, когато се достигне минимумът. И когато се достигне този минимум, процесите стават необратими и системата става самоподдържаща се.

Затова моята мечта е да натрупаме подобна критична маса от смели и непоклатими български мъже и жени и те да бъдат пример. Вярвам, че Вие също можете да бъдете този пример, защото героизмът започва там, където човек е готов да плати цената, да остане човек и да запази душата си. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)