Васил Пандов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание представям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето със сигнатура 51-550-01-498, внесен на 6 октомври 2025 г. от мен и група народни представители.

На първо място, искам да изразя своя оптимизъм, че макар и в края на дейността на тази легислатура, Комисията по здравеопазването по няколко ключови законопроекта, какъвто беше преди малко представеният от доцент Иванов, показахме един надпартиен подход към основните дефицити на българската система на здравеопазването. Безспорно темата за райския газ, която беше представена – няма да навлизам, защото не сме в дискусията, е такава важна тема, беше в резултат на временна комисия. Същото се отнасяше и за Закона за здравето, внесен от нас, който касае няколко теми и се явява изпълнение на приетата Национална здравна стратегия 2030 г., както и предходният законопроект.

Първата тема, която касае Законопроектът, който в момента представям, е във връзка с подобряване на режима на профилактика и превенция на определени незаразни, но социалнозначими заболявания, които, знаем, за съжаление, в статистиката, която се води и на европейско ниво, и в българската, в България заболяванията много често се откриват в късен стадий, което води до по-висока средна смъртност от същите заболявания, отколкото в другите държави – членки на Европейския съюз. Съответно има и много неблагоприятни икономически последици за българската държава в сравнение с икономиките на други държави, които откриват тези заболявания по-рано, съответно подобрява се работоспособността и качеството на живот на гражданите.

Това, което предлагаме, е систематизацията на съществуващите дейности по профилактика в така наречения Профилактичен календар – тема, която се обсъжда от много години. Както – мога да направя една аналогия – има Ваксинационен календар, така е редно да има и Профилактичен календар, и уведомяване на българските граждани за предстоящите дейности по този Профилактичен календар.

Трябва да посочим, че към момента има напредък в тази сфера. Електронното приложение „еЗдраве“, което е свързано с Националната здравноинформационна система, праща подобни съобщения, но към момента все още малък брой български граждани имат достъп до това електронно приложение.

Добри практики от други държави, които могат да се изпълнят и в България, които Законопроектът касае, е например да се получават електронни съобщения и от другите граждани, които нямат това приложение. Това се случва в момента например при предписването на определени скъпоструващи лекарствени продукти – и в момента Националната здравноосигурителна каса изпраща такива съобщения чрез различни електронни средства.

Това също може да се приложи – по този начин да се отправя покана към гражданите да се явят и на профилактичен преглед. Разбира се, в Законопроекта като начало сме посочили, че поканата се изпраща и на хартиен носител на тези лица, за които няма данни за връзка с тях. Между първо и второ четене ние ще редактираме тези разпоредби, доколкото имаше съображения от ръководството на Националната здравноосигурителна каса, че изпращането на покани за явяване на профилактичен преглед на хартиен носител ще струва значително на бюджета им. Така че ще предложим промени, които да облекчат безспорно бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Но е много важно гражданите да получават такива покани и съобщения – за явяване на профилактичен преглед.

Това, което е известно, но не се прилага на практика, е, че в нашето действащо законодателство има санкция за лицата, които не се явят на профилактичен преглед – административнонаказателна отговорност, която обаче никога не е прилагана. Подходът, който ние залагаме с този законопроект, е не санкционният, тоест тази санкция да я направим по-работеща или да увеличим нейния размер, а обратното – стимулиране на гражданите чрез покани и информация, защото много пъти те нямат информация за необходимостта да се явят на профилактичен преглед. По този начин облекчаваме и личните лекари, които да не се само те явяват активното звено, защото в момента основно само те са активното звено, което кани гражданите на профилактичен преглед, докато държавата в лицето на нейните институции е пасивна. Със Законопроекта се предлага това да се промени.

На следващо място, предлагаме към Профилактичния календар при осъществяване на профилактичните прегледи Здравноинформационната система да генерира предложения – не да задължава, но да генерира предложения – според разписаната в Наредбата за профилактичните прегледи диспансеризация – за всички необходими изследвания, които се полагат на съответния пациент в съответната възрастова или рискова група. Ние не задължаваме по никакъв начин личните лекари да предпишат тези изследвания, но най-малкото да им ги предложат.

На следващо място, предлагаме въвеждането на изрични, както казах, стимули за лицата да се явят на профилактичен преглед, а именно регламентиран отпуск в рамките на няколко часа за явяване на профилактичен преглед. Тук имаше забележки от страна на Министерството на труда и социалната политика, че трябва правно-технически да се оформи как се подава заявлението за такъв отпуск, и други подобни редакции, които ние ще предложим между първо и второ четене.

И на последно място, Законопроектът създава уредба – за първи път на законово ниво – на изискванията към храните в лечебните заведения за болнична помощ. Знаем, че това е тема, която от години се дискутира. Миналата година последните месеци бяха във фокуса на общественото внимание както във връзка с това, което Комисията за защита на конкуренцията установи, така и с по-съществения проблем. А какъв е по-същественият проблем? Липсата на ясно въведени минимални стандарти за качеството на болничната храна. Всички знаем от публикациите, че в момента в много лечебни заведения тази храна не отговаря на елементарни стандарти за нейното приемане, бих казал – не става за употреба в някои случаи, което принуждава близките на пациентите да им осигуряват храна. И други такива дейности, които не би трябвало да са присъщи на пациентите и на близките им.

В тази връзка Министерството на здравеопазването – настоящият състав, вече обяви, че създава работна група, която да въведе такива стандарти и критерии за болничната храна в лечебните заведения, но ние пък им създаваме нормативно основание това да бъде въведено и уредено с подзаконов нормативен акт, а именно наредба на министъра на здравеопазването за изискванията към болничната храна. Благодаря.