Лариса Савова

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Да се говори за Левски е лесно, твърде лесно. Портретът му стои по стените, но думите му все по-често не стигат до съвестта ни. Има една история от детството му. Учителят дал на малкия Васил задача да напои магарето, но и строга забрана – да не го язди. Момчето изпълнило задачата – напоило магарето, и след това го възседнало. Последвал здрав пердах.

Това не е анекдот, това е характер. Послушание към дълга и непослушание към страха. От това момче израсна човекът, който в тефтерчето си написа: „Народе????“ – с четири въпросителни, четири удара по съвестта ни, четири въпроса, които още чакат отговор. Първият: имаме ли смелостта да бъдем свободни? Вторият: готови ли сме да носим отговорността на свободата? Третият: ще пазим ли принципа, когато е по-лесно да го предадем? Четвъртият: ще останем ли народ, или ще се превърнем в тълпа? Народе – четири удивителни! Не е вик, не е обвинение, това е тревожна равносметка, болка от страха, болка от колебанието, болка от предателството. И тревога дали сме достойни за жертвата, която той направи. Народното дело, за което живя и умря, то не беше романтика, не беше възторг. Беше организация, отговорност, равенство пред закона. Чиста и свята република! Той не искаше тълпа роби. Искаше народ – свободен. Той не искаше поклонници. Искаше съмишленици.

Днес образът му е стилизиран, удобен, безопасен. Погледът му е превърнат в икона, но защо не докосва съвестта ни? Политиците не се страхуват от този поглед, защото са го обезвредили. А държавата на бунтарите – завладяна, разпродадена, обезличена. Народът –оставен сам, да мълчи, да търпи и да робува.

Истинският Левски не беше икона, беше движение. Не беше лозунг, беше риск. Не беше омраза, беше саможертва. Саможертвата не е само бесилото. Саможертвата е отказът да предадеш принципа. Да не яхнеш властта, когато тя е в разрез с морала. Да изпълниш дълга си, дори когато знаеш, че няма да има награда. Историята не прощава на народи, които превръщат своите бунтари в украса. Историята помни онези, които бранят държавността си с характер. И ако днес трябва да назовем условията, без които една нация не се обезличава, те са четири. Първо, справедливост. Без равенство пред закона няма народ, а има поданици. Второ, памет. Без историческа памет лесно народът приема подмяната за истина. Трето, солидарност. Без взаимна защита няма общност, а разпилени индивиди. И четвърто, съвест. Защото без съвест и справедливостта, и паметта, и солидарността се превръщат в празни думи. Народе, четирите въпросителни още тежат. Отговорът е наш. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)