Васил Пандов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дебатът за промените в Изборния кодекс беше подробно проведен вече при първото и второто му гласуване. Това, което се случва в момента, е опитът и продължението на тази сага, която вече се състоя в пленарната зала след ветото на президента.

На първо място, ще се спра на това, че приемането в този момент на тези промени за мен влиза в противоречие, с включително и конституционни принципи, на правната сигурност и правовата държава. В момента да не забравяме, че сме в период, в който вече са насрочени предсрочни парламентарни избори, тоест ние сме в предизборна процедура. В хода на предизборна процедура е прецедент да се променя начинът, по който се провежда изборният процес. Това е, което ние в момента правим. Това е в противоречие с всякакви правила на Съвета на Европа, на ОССЕ и на други международни организации. Най-важното – това е в противоречие и с нашата Конституция, за което някой ден евентуално Конституционният съд ще се произнесе.

На следващото място. Моментът, в който да бъде включен в дневния ред на Народното събрание, разглеждането на Кодекса, също е много показателен. Той беше включен две седмици почти, след като беше наложено ветото. Защо? Защото в този момент има необходимите точно гласове, при разделянето на парламентарната група на БСП на две, за да бъдат приети тези промени, бяха изчакани определени народни представители да се завърнат, за да бъдат приети тези промени. Това за мен е скандално.

На следващо място. Мотивите на Законопроекта, с които всъщност косвено е свързано и ветото, говорят директно за дискриминация по етнически признак. В мотивите на Законопроекта, ако някой си направи труда да прочете какво всъщност днес гласуваме, ясно е посочено, че трябва да ограничим етническия вот. Така е записано. И ако този законопроект няма етнически характер, то какъв има той?

Има много ясна практика на Съда по правата на човека, не във връзка с България, а с много други държави, но тя е относима към настоящия случай, че ограничаването на права на избиратели по етнически признак е противоречие с Европейската конвенция за правата на човека и по същия начин това е противоречие и с българската Конституция. Налице е последователна практика на българския Конституционен съд как трябва да се тълкуват нормите на българската Конституция.

На трето място, промените ограничават. Вярно е, че Конституцията има и тълкуване на Конституционния съд за това какво се разбира под равно право на активно, съответно и пасивно избирателно право, в случая активното. Конституционният съд ясно е посочил, че промени, които не са пропорционални, на които не е направен съответен анализ – този законопроект няма никакъв анализ. Ще дам един конкретен пример. Знаем, че в предходни избори в Съединените щати и в Обединеното кралство е имало открити над 100 секции. В момента те се стесняват над 5 пъти. Ето това е анализ за пропорционалност, който го изисква Конституционният съд и който ясно е посочил в своята практика, че приемането на промени, които по този начин пряко ограничават броя и начина на упражняване на правото на глас, всъщност може да съставлява и ограничение на равното право на глас.

И няма да се връщаме на статистиката и процентите колко души могат да гласуват в една секция. За всички стана ясно. Това значи да повтаряме дебата от приемането на Закона на второ и на първо четене, което ние днес не правим. Но ясно е, че хиляди български граждани в чужбина, говоря за Обединеното кралство и Съединените щати по-конкретно, няма да могат физически да упражнят правото си на глас в рамките на изборния ден при този брой секции и при териториалната отдалеченост на секциите от тези, които ще бъдат разкрити.

В заключение, това, което се прави днес, е противоконституционно, в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека, в хода на открита изборна процедура, и считам, че досега това не се е случвало. За съжаление, минаваме този предел и този дял, за който някой ден всички ще съжаляваме. Благодаря.