Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас.

Нашата реакция, от нашата парламентарна група, беше, за да се спази Правилникът.

Изслушваното лице, освободеният, но все още с неподписан указ главен секретар на МВР, започна да чете нещо, което няма нищо общо с предмета на изслушването. И Вие, ако спазвахте Правилника, трябваше да го прекъснете. Само че, тъй като Вие не го прекъснахте и не спазихте Правилника, ние решихме да Ви напомним за това от нашата парламентарна група.

И оттук нататък...

Благодаря, господин Божанов.

Възползвам се от правото си на отговор да припомня, че няколко пъти обърнах внимание на господин Рашков да се съсредоточи върху предмета на изслушването, което той в един момент направи.

Припомням също така, че си позволих репликата да кажа, че на мен самата ми става неудобно да правя забележка за поведение към пленарната зала.

Благодаря, господин Божанов.

Заповядайте, господин Божанков.

Госпожо Председател, тази емоция в залата има своето много практично и просто обяснение. Колегите от ГЕРБ и ДПС доста време не са виждали вътрешен министър от кръв и плът в залата. Той просто не идва. Знаем, че такъв има, но ето, най-сетне министър идва и дава отчет, дава отговори.

На това се дължи еуфорията, оттам емоциите взеха превес. Но чашата преля, когато седящият до мен започна да чете нещо, което някой друг му е написал, той пък не можа да го прочете гладко, то пък нямаше връзка с предмет...

Господин Божанков, признавам си, че не разбрах каква беше точно процедурата Ви. Ако тя е насочена към мен, в нея нямаше нито едно изречение, насочено към начина на водене.

Въпреки това, ще се възползвам от правото си на отговор, тъй като приемам, че няма как друга процедура да сте поискали, за да кажа, че неведнъж съм го казвала и ще продължавам да го правя – всеки път, когато сядам на това място, единственото, което да спазвам, са правилата, написани в Правилника. Което, обръщам внимание, Вие то...

Той срича човекът! Като срича, не може ли поне това да му кажем.