Явор Божанков

Господин Председател, благодаря Ви.

Излязоха доста от контрол нещата. Всъщност този дебат не помогна. Напротив, той е поредният аргумент срещу законодателния орган, поредната причина за ниския рейтинг. Поредната причина хората да не вярват на нищо. Когато имаме главен прокурор с изтекъл мандат, служби за сигурност, които често участват в политически кампании, рядко обаче разкриват агентурни мрежи или работят за националната сигурност, е нормално хората да не вярват на нищо. Нашата задача днес беше да дадем повече отговори. Тази задача беше изродена от Тошко Йорданов току-що, за пореден път, пък и не само от него, без Вашата намеса и без Вашата критика, господин Председател, без да вземете някакви мерки. Езикът му беше отвратителен. Аз много пъти съм призовавал да претегляме всяка дума. Ако ние трябва да отговорим по този начин, повярвайте ми, ние можем да го направим. Аз мога да намеся и сина на Тошко Йорданов, да разкажа как му е потръгнала търговията с енергетика, как държавните органи и с подкрепата на „Има Такъв Народ“ работят или не работят по този нов бизнес гений. Обаче не го правим.

Когато имаше скандал, и то доста грозен в „Има Такъв народ“, говоря и за Министерството на културата, един доста неприятен инцидент, ние не сме го употребявали политически. Говоря за още един доста грозен инцидент с народен представител от групата на „Има Такъв Народ“. Нито веднъж колега не си е позволявал да извади онези снимки – от онзи сюжет, да ги използва срещу Вас, макар че Вие отидохте твърде далеч, когато тази мръсотия се изля върху Вас, Вие предложихте законопроект да вкарвате в затвора журналисти, да преследвате наказателно, когато този език се използва срещу Вас, когато Слави Трифонов по някаква причина се почувства засегнат. Когато излезе пак сърдит от дивана като костенурка, която не е хранена от една седмица, тогава разбрахте какво е на Ваш гръб.

Но сега тази риторика се употребява без абсолютно всякакъв срам, при все че става въпрос за загинали хора, за загуба на човешки живот, за загуба на човешки живот на дете. И Вие нямате никаква граница дори за една секунда да помислите какво причинявате на българското общество, на цялото недоверие, цялото отчаяние от политическата класа и парламентарния дебат. Вие в този критичен момент за България не просто продължавате да използвате отвратителния език, а го умножавате по 200.

Вие в коя държава ще живеете утре, колеги от „Има Такъв Народ“ и всички, които се изказвахте? Вашите деца в коя държава ще живеят? Вашите семейства в коя държава ще живеят? Вие къде ще живеете? В кое общество? Как ще се появите пред българския народ? Как ще гледате хората в очите след всичко, което причинихте на тази страна? (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)