Бранимир Балачев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Внесеният от колегите от МЕЧ Закон за изменение и допълнение на Закона за частния съдебен изпълнител – след неговото запознаване с текстовете по него, аз съм го разделил на пет части, според тези проблеми, които те се опитват да решат чрез този законопроект за изменение и допълнение.

На първо място, остава спорен въпросът относно това могат ли частните съдебни изпълнители да обслужват и публични вземания. Публичните вземания са не само на НАП. Те са и на общините. Те са малко по-широко понятие от тази дейност, която публичните изпълнители към съответния регионален НАП изпълняват.

Вярно е, че се дублира дейността. Вярно е, че публичните съдебни изпълнители имат същите правомощия и за това, което те вършат, няма такси. Защото те го вършат по силата на служебните си правомощия, които им е дал Законът и по тази причина там такси не се начисляват.

Вярно обаче е и нещо друго. Вярно е, че публичните задължения, особено тези, които са по-малки, трудно биват обслужвани от териториалните поделения на Националната агенция за приходите.

Първо, хората, които се занимават с тази дейност, са изключително малко и обикновено те се занимават с едрите вземания, които произхождат примерно от ревизионни актове и така нататък, а малките неща остават извън този обсег.

Именно по тази причина всъщност се даде възможност на частните съдебни изпълнители да се включат в събирането на тези публични вземания, като вярно е и това, което казват и вносителите, и говорещият преди мен колега Петров, че за съжаление, при частните съдебни изпълнители се начисляват такси.

Но тук трябва да изберем между двете злини. Първо, дали да защитим публичния интерес, тоест държавния интерес, и да дадем възможност било то държавата, било то общините да събират своите публични вземания в пълен обем, защото това са вземания, които след това отиват в държавния бюджет и след това се преразпределят по познатия за нас начин чрез държавния бюджет. Или, за да спестим известни такси на задължените лица, да лишим частните съдебни изпълнители от тази дейност.

Моето предложение към нашата парламентарна група е ние да не приемем това изменение на Закона, да оставим възможността за един по-широк кръг от държавни и упълномощени от държавните органи, каквото е частното изпълнение, за да може приходите в бюджета и задълженията към държавата и общините да бъдат събирани в пълен обем.

По отношение на другата група въпроси, които искат колегите да решат чрез този законопроект, това е служебният имунитет. Аз, честно казано, не виждам необходимост частните съдебни изпълнители да имат такъв имунитет, така както е написано в Законопроекта, при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Частният съдебен изпълнител прави описи и при него няма как да има превишаване по един или друг начин на правата му. А ако има някакви нередности в неговата дейност, то те се санкционират чрез Министерството на правосъдието, съответните инспектори и така нататък. Така че този служебен имунитет, според мен, не е необходим и би могъл да отпадне, ако по съвест гласувате в тази посока.

Интересен е подходът, който ни предлагат вносителите на този законопроект, относно достъпа до изпълнителните дела от страните. Истината е – тези, които се занимават ефективно с право, тоест работят в тази насока, било като юрисконсулти, било като адвокати, че голям проблем е сдобиването с необходимата и пълна, най-вече, информация относно това какво се случва в това изпълнително дело.

И тук ще го вържа и с това, което следва и към утежняване на този изпълнителен процес, защото за всяка молба искат определена такса. Но то тук 10 евро, там 10 евро, тук 5, и така стават във вида, че да внасяме някаква рамка, тоест разходите по едно изпълнително дело да не могат да бъдат повече от една десета от самото вземане. Така че такъв достъп трябва да имат страните, говоря за страните по изпълнителното дело или техните пълномощници, за да могат те, и то безплатно, защото са страна по този процес, да изискват съответните справки с оглед на това да могат да защитават интересите си – и кредиторът, от една страна, защото той също е заинтересовано лице, и съответно длъжниците по него.

По отношение на четвъртия раздел, това са таксите, които имат. Винаги е имало спор относно това и всички са казвали, че таксите на частните съдебни изпълнители не са малки. Вярно е това нещо и според мен – тук е и бившият министър на правосъдието, ние сме говорили и с него, че Министерството на правосъдието трябва действително да осъвремени и да прецени досега действащите тарифи не само на частните съдебни изпълнители, но и други тарифи, които имат такси, например адвокатската тарифа, която всъщност я няма въобще. В тази връзка аз считам, че инициативата трябва да бъде на Министерството на правосъдието, но за да бъдат защитени професионалните интереси на сдруженията – било то на частни съдебни изпълнители, какъвто е в настоящия случай, или на други съсловни организации в правото, в тях задължително трябва да се вземе становище, мотивирано, разбира се, на браншовата организация. Затова аз лично не бих подкрепил тарифата да бъде издавана само от Министерството на правосъдието, без да се иска едно становище. Дали Министерството ще се съобрази с него, или не, това е друг въпрос. И най-вероятно то ще има някакви мотиви за това. Но да се чуе професионалната дума на съответната камара или на съответната колегия, смятам, че би било правилно.

И още един въпрос, който е важен според мен, това е въпросът за таксите в изпълнителното производство в така наречения срок за доброволно изпълнение. Самото название на този срок – „срок за доброволно изпълнение“, говори за това, че тук се дава възможност, защото има, ако не поне 50% от изпълнителните дела се образуват, без длъжникът въобще да е уведомен, че има такава опасност той да бъде даден на принудително изпълнение в частния съдебен изпълнител, което го заварва неподготвен, а той би имал възможността да погаси тези свои задължения, без значение, ако беше уведомен надлежно за това. Затова аз бих приел и бих гласувал за това в срока за доброволно изпълнение такси и разноски по отношение на длъжника, ако той плати в 14-дневния срок, да не бъдат налагани. Защото има изисквания кредиторът да уведоми – преди да образува съдебно изпълнително дело, той би следвало да уведоми, че има такова задължение, но пак казвам, над 50% от изпълнителните дела не спазват този принцип и затова при едно задължение, да речем от 50 – 100 хиляди евро вече, с оглед и на прогресивната такса – пропорционалната такса, която се налага по чл. 83, ал. 2, действително, заедно с обезпечения и така нататък, правят задължението доста по-несъразмерно от това, което всъщност той е готов да погаси изцяло.

По отношение на пропорционалните такси предложението е да няма граница. Аз така го разчитам от това, което прочетох в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ЧСИ. Аз считам, че такова нещо не може да си позволим да направим. Действително, трябва да има горна граница на допустимост на пропорционалните такси и това нещо задължително трябва да залегне в тарифата, която, надявам се, някои от министерствата на правосъдието своевременно ще направят.

И на последно място, по отношение на отговорността на частните съдебни изпълнители. Да, много са своеволни, прекалено големи правомощия имат по Закона за частните съдебни изпълнители, изключително много възбрани слагат. Има многократно случаи, в които частни съдебни изпълнители са завишавали, според мен умишлено, задълженията по отношение на тях, които са вписвали в графата „Разноски по изпълнителното дело“. Така че това, което предлагат колегите по отношение на тяхната отговорност, би следвало да бъде подкрепено. Благодаря Ви.