Докладчик Анна Александрова

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.

Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-203, внесен от Георги Николаев Кръстев и група народни представители на 24 октомври 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-502-01-61, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.; Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 51 554 01 222, внесен от Божидар Пламенов Божанов на 26 ноември 2025 г.; Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-237, внесен от Хамид Бари Хамид и Станислав Димитров Анастасов на 22 декември 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2026 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 24 февруари 2026 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-203, внесен от Георги Николаев Кръстев и група народни представители на 24 октомври 2025 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №51-502-01-61, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.; Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-222, внесен от Божидар Пламенов Божанов на 26 ноември 2025 г.; Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-237, внесен от Хамид Бари Хамид и Станислав Димитров Анастасов на 22 декември 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2026 г.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Кристина Лазарова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния касационен съд: съдия Лада Паунова – заместник на председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия; и от администрацията на омбудсмана на Република България: доктор Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“.

Законопроект № 51-554-01-203 беше представен от господин Георги Кръстев, който посочи, че с него се предлага освен с противоправното управление на отпадъци, да се инкриминира изхвърлянето на битови, производствени или строителни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места. Той уточни, че към настоящия момент деянието представлява административно нарушение съгласно Закона за управление на отпадъците, като се предвижда деянието да придобие характер на престъпление, когато изхвърлените на неразрешени за това места битови, производствени или строителни отпадъци са в „големи количества“ и с това се създава опасност за живота или здравето на другиго, или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда. Допълни се, че така ще се предвидят различни равнища на закрила на обществените отношения, свързани с опазване на околната среда от подобен вид деяния, в зависимост от степента на засягането ѝ. Господин Кръстев поясни, че признакът „големи количества“ ще се преценява във всеки конкретен случай от правораздавателните органи, но при преценката му ще се съобразява практиката на съдилищата по приложението на този признак по отношение на други видове посегателства.

С предложенията по чл. 353в се инкриминира за първи път изхвърлянето на опасни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места. Изхвърлянето на опасни отпадъци е административно нарушение, а когато те са в големи количества, се предлага деянието да се въздигне в престъпление.

Предлага се завишаване на санкциите при неправомерно управление на опасните отпадъци или изхвърлянето на опасни отпадъци в големи количества на неразрешени за това места, като се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева. В случаите, когато с деянието се създава опасност за живота или здравето на другиго, или за причиняване на немаловажни вреди за околната среда, се предлага наказанието да е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до четиридесет хиляди лева.

Законопроект № 51-502-01-61 беше представен от господин Любомир Талев, който посочи, че с него се цели преодоляване на констатираните от Конституционния съд противоречия и несъвършенства на наказателното законодателство, от една страна, а от друга страна, запълване на законовата празнота по отношение на отнемането на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията по чл. 280, ал. 2, т. 4 и по чл. 281, ал. 2, т. 1 от Наказателния кодекс, което не е собственост на дееца, след обявяването на разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4, Приложение 2 от НК за противоконституционни.

Със Законопроекта се цели и допълване и усъвършенстване на регламентацията на предмета на престъпленията по чл. 343, ал. 3 и 4 и по чл. 343б, ал. 1 – 4 от Наказателния кодекс, за да бъдат съобразени измененията на наказателното законодателство със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, ДВ, бр. 61 от 2025 г.

Законопроект № 51-554-01-222 беше представен от господин Божидар Божанов, който посочи, че с него се цели в разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс да се предвиди включване на нотариуса, като свидетелите в нотариалното производство бъдат изрично приравнени на свидетелите пред съда или други органи на власт. Уточни се, че по този начин ще се криминализира лъжесвидетелстването в рамките на нотариалните производства, когато Законът допуска или изисква изслушване на свидетели и удостоверяване на техните изявления, като ще се повиши доказателствената стойност и надеждността на събраните данни и ще се засили защитата на правото на собственост и правната сигурност при сделки и актове, изповядвани от нотариус. Господин Божанов допълни, че предлаганото допълнение е кратко, ясно и систематично съвместимо с действащата уредба, тъй като само разширява кръга на органите, пред които свидетелят е длъжен да говори истината под страх от наказателна отговорност, без да променя структурата на нормата.

Законопроект № 51-554-01-237 беше представен от господин Хамид Хамид, който заяви, че с него цели завишаване на наказателната отговорност на извършителите на полови престъпления, с което да се засили защитата както на пострадали от деянието им деца, така и на пълнолетни лица в Глава II „Престъпления против личността“, раздел VIII „Разврат“ от Наказателния кодекс. Той посочи, че в действащата уредба наказанията са занижени, глобите са символични, а в редица разпоредби липсват минимални размери и са предвидени ниски максимуми, което не осигурява необходимата генерална превенция и създава усещане за безнаказаност в извършителите.

Подчерта се, че подобни тежки престъпления следва да бъдат санкционирани с цялата строгост на Закона, за да се гарантира реална защита на най-уязвимите групи в обществото и да се предотврати освобождаването на извършители срещу ниски парични гаранции, което предизвиква обществено възмущение.

Отбеляза се, че през последните години се наблюдава сериозна ескалация на сексуалните посегателства срещу малолетни и непълнолетни, както и ръст на случаите на използване на деца за създаване и разпространение на порнографски материали в интернет. Посочи се също, че организирани престъпни групи все по-често въвличат деца чрез принуда или заплащане с цел сексуална експлоатация или извличане на облаги, което налага решителна и по-строга наказателноправна реакция.

Законопроект № 51-602-01-10 беше представен от господин Любомир Талев, който посочи, че с него се предлага осъвременяване на института на давността за наказателно преследване на извършителите на престъпления по Глава втора и Глава четвърта от особената част на Наказателния кодекс с пострадал малолетно или непълнолетно лице, така че уредбата да бъде съобразена с европейската правна рамка и съвременните обществени реалности. Уточни се, че децата не могат да бъдат приравнявани на пълнолетните лица по отношение на способността им да разпознават престъпление и да търсят защита, поради което е необходимо давността да започва да тече от навършване на 18-годишна възраст, а не от момента на извършване на деянието, като същевременно се запазва задължението на органите да действат незабавно по сигнал. Подчерта се, че тази промяна ще има и превантивен ефект, като ограничи възможността извършителите да избегнат наказателна отговорност. Допълни се, че развитието на информационните технологии и възможността престъпленията да бъдат записвани и разпространявани онлайн водят до продължително преживяване на травмата, което допълнително обосновава нуждата от по-дълги давностни срокове.

Господин Талев посочи, че съществува зависимост на децата от възрастни лица, които не винаги изпълняват задължението си да сигнализират органите по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, както и че липсва санкция за неизпълнение на това задължение, което увеличава риска престъпленията да останат неразкрити. Подчерта, че действащата уредба предоставя твърде кратък срок след навършване на пълнолетие, особено за най-малките жертви, което е в противоречие с изискванията на Директива 2011/93/ЕС и с новите тенденции, отразени в Директива (ЕС) 2024/1385, както и че страната е в процедура за нарушение поради непълно транспониране на европейските изисквания.

Допълни се, че се предлага въвеждане на по-тежко наказуеми квалифицирани състави по чл. 149 и чл. 151 от Наказателния кодекс, когато жертвата е под 10-годишна възраст, отчитайки изключителната уязвимост на тази възрастова група и тежките, дълготрайни последици от престъпленията. Уточни се, че определянето на 10-годишна възраст като праг е обосновано от психологически, социални и правни съображения и съответства на европейските тенденции за засилена защита на най-малките деца.

Добави се, че се разширява системата от квалифицирани признаци при престъпленията против половата неприкосновеност, като се предвиждат по-тежки наказания при множество пострадали лица, причиняване на тежка телесна повреда, опасен рецидив, особено тежки случаи и настъпили значителни вредни последици за развитието на детето.

Допълни се, че с промените в Наказателно-процесуалния кодекс се предлага най-тежките квалифицирани състави да бъдат подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция, като се урежда и редът за довършване на висящите производства.

Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и тяхното публично обсъждане.

По Законопроект № 51-554-01-203 са постъпили становища от Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите, Върховния касационен съд и Прокуратурата на Република България. Всички, представили становище, изразяват принципна подкрепа по Законопроекта, като от Министерството на околната среда и водите посочват, че следва да се направи допълнение в чл. 353б, ал. 1 и по отношение на инкриминиране на нерегламентираното изгаряне на отпадъци.

По Законопроект № 51-502-01-222 е постъпило отрицателно становище от Министерството на правосъдието, което изразява позиция, че приемането на законодателната инициатива би имало крайно неблагоприятно въздействие върху висящите досъдебни производства и съдебни дела, образувани за лъжесвидетелстване пред нотариуси, тъй като би довело до тълкуване в насока, че до момента подобно деяние не е било инкриминирано.

По Законопроект № 51-554-01-237 са постъпили становища от Върховния касационен съд и от Прокуратурата на Република България. Върховният касационен съд изразява принципни бележки относно цялостната политика по завишаване на санкциите в рамките на наказателната политика. Прокуратурата на Република България посочва, че подкрепя Законопроекта.

От Върховния касационен съд допълниха, че подкрепят внесения от Министерския съвет законопроект във връзка с отнемането на предмета на престъплението и уточни, че промените са продиктувани от противоречивата практика при прилагане на действащите разпоредби. Тя добави, че актуалната практика по прилагането на разпоредбата на чл. 280 приема, че дейността на нотариуса попада в предметния обхват на нормата, тъй като се приема, че при нотариалните удостоверения се осъществява не само удостоверителна дейност, но се решава и правен спор и лъжесвидетелстването пред нотариус попада в обхвата на нормата.

Представителят на омбудсмана на Република България посочи, че подкрепя внесените от Министерския съвет законопроекти.

В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Хамид Хамид, Бранимир Балачев, Николай Братованов, Петър Петров и Николета Кузманова.

Госпожа Йорданова посочи, че ще подкрепи всички законопроекти.

Народният представител Хамид Хамид уточни, че Законопроект № 51-554-01-237 цели завишаване на наказателната отговорност на извършителите на полови престъпления.

Господин Балачев добави, че внесеният от народния представител Георги Кръстев законопроект криминализира нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и подвежда под отговорност не само длъжностните лица, както е към настоящия момент, но и самите извършители.

Господин Балачев и господин Братованов допълниха, че ще подкрепят всички внесени законопроекти с изключение на внесения законопроект от народния представител Божидар Божанов.

Народният представител Петър Петров посочи, че ще подкрепи внесените от Министерския съвет законопроекти, като изрази необходимостта от прецизиране на текстовете относно разпространението на детска порнография.

Госпожа Кузманова призова към спазване на основните принципи в наказателното право. Тя посочи, че идеята на внесения от народния представител Божидар Божанов законопроект е добра, но е недостатъчна и ще се въздържи от подкрепата му.

По отношение на внесените от Министерския съвет законопроекти госпожа Кузманова дискутира необходимостта от разграничаване между предмет и средство при определяне на наказанието и обобщи, че мярката отнемане на имущество се трансформира в глоба.

В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси:

- със 17 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица,

2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и

1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; без гласове „против“ и

1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с

№ 51-554-01-203, внесен от Георги Николаев Кръстев и група народни представители на 24 октомври 2025 г.;

- с 14 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с № 51-502-01-61, внесен от Министерския съвет на

13 ноември 2025 г.;

- с 2 гласа „за“, от които 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „против“ и 16 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс с № 51-502-01-222, внесен от Божидар Пламенов Божанов на 26 ноември 2025 г.;

- с 18 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ , 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „против“ и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс с

№ 51-554-01-237, внесен от Хамид Бари Хамид и Станислав Димитров Анастасов на 22 декември 2025 г.; и

- с 15 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с

№ 51-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 18 февруари

2026 г.“