Васил Пандов

Благодаря, господин Председател.

Взимам тази процедура по лично обяснение, тъй като господин Цонев каза, че уважава моите знания като преподавател по право. И в тази връзка ще го попитам: чл. 105, ал. 1 от Конституцията, господин Цонев, аз вярвам – Вие сте отдавна в Народното събрание, предполагам, знаете какво гласи? Говоря като преподавател по право. Предполагам, знаете и непротиворечивата практика на Конституционния съд, който изрично посочва, че друг субект освен Министерския съвет не може да вземе преценка дали да внесе за ратификация един закон в Народното събрание – международен договор, законопроект по-скоро за ратификация на международен договор. Никой не може да принуди Министерския съвет да го направи това. Това е негово суверенно право по Конституция. Защо? Защото, даже и Министерският съвет да е решил да подпише един проект на международен договор, впоследствие той може да направи декларации по него, може да направи клаузи за частично неприлагане на международния договор, може да направи клаузи за Opt-out или Opt-in на определени възможности. Това са множество различни правни процедури. Всички те означават едно: никой освен Министерския съвет не може да прецени дали да внесе в Народното събрание един законопроект за ратификация.

И всъщност това, което казваме: с този проект на решение ние нарушаваме този базов принцип в практиката на Конституционния съд. И казваме: Министерският съвет е длъжен да внесе този проект на споразумение или споразумение – никой не знае какво гласи в него, всички го признават тук – задължаваме го да го внесе в Народното събрание. Това е в абсолютно противоречие с Конституцията! Правото е на Министерския съвет да води външната политика, а не Народното събрание, и преценката му конкретно дали да внесе един законопроект за ратификация.

Също тук имаше дебат дали премиерът Желязков е направил декларация за временно неприлагане към момента на подписването. Аз така и не получих отговор от него. После получих от служебния премиер.