Христина Петрова

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Преди да направя своето изказване по същество, бих искала да заявя тук пред вас, че аз изключително много уважавам и ценя труда на българския учител. Своя трудов стаж съм започнала именно като учител и затова лично съм могла да се уверя колко тежка, отговорна и често пъти неблагодарна е учителската професия. Убедена съм, че нашата държава и обществото са длъжници на българското учителство. А нека не забравяме, че децата на всички нас започват своя житейски път, именно прекрачвайки прага на училището.

Не съм убедена обаче, че превръщането на учителите в държавни служители ще реши веднъж завинаги и окончателно техните проблеми. Безспорно, учителят, директорът на училището и останалият педагогически състав имат основна роля в образователно-възпитателния процес. Те изпълняват държавната политика в сферата на образованието. Затова техните функции, роля, мисия в образователната система не е административна и техният статут не е и не може да бъде административно-чиновнически по смисъла на Закона за държавния служител. Това е съществената разлика в характера на труда на учителя и характера на труда на един чиновник в дадена администрация.

В Закона за държавния служител, както тук се каза неколкократно, е дадено определение за държавен служител като лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон – чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител. Следователно, по смисъла на цитирания чл. 2 от Закона за държавния служител учителят и педагогическият състав не заемат длъжност в администрацията. Нещо повече, най-общо специалните изисквания към държавния служител, от които всъщност произтича и неговият статут, е той да заема длъжност в администрацията. А служебното правоотношение на конкретната административна длъжност съдържа правомощия за упражняване на административна власт. Оттук следва, че възможността на ролята на учителя е от друг род, коренно различен от мястото и ролята на статута на държавния служител.

Ето защо в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, установен с Постановление № 106 на Министерския съвет от 3 юни 1999 г., съвсем основателно учителят не фигурира като държавен служител. Затова подкрепям предложението на Министерския съвет учителят да не е държавен служител по Закона за държавния служител.

И тук има един съществен детайл в глава втора на посочения закон, озаглавена “Възникване на служебно правоотношение”, по-специално в чл. 8, 9, 10 и 11, а също така и в раздел VII, третиращ рангове и повишаване в длъжност. Особено в чл. 73 и чл. 74 се предвиждат норми, засягащи административния апарат, неговата йерархическа зависимост и подчиненост, които не могат да бъдат приложени към спецификата на труда и функциите на Българската педагогическа колегия.

В заключение, уважаеми колеги, считам, че предвиденото изменение на Министерския съвет е в полза – подчертавам, в полза – а не в ущърб на учителя и предлагам то да бъде подкрепено от народните представители. Благодаря.