Людмил Симеонов

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След като дебатите протекоха по този начин, се налага силно да редуцирам изказването си, защото много от нещата вече бяха казани. Но все пак ми се ще да засегна няколко неща и за разлика от колегите, които се изказаха преди малко, макар че по основни проблеми ги разбирам, ще кажа, че този закон е много важен и особено като представител на регион, който има нужда от този закон, аз съм доволен, че той е факт.

В комисията вървяха доста сериозни дебати и лично аз останах с впечатлението, че този закон общо взето се подкрепя и от общините, и от областните управители, и от народните представители в целите, които си поставя. Основният пункт, по който се разгоря дискусията, това беше чл. 6. Така беше в комисията и нищо ново не се случва в залата.

Какви са в крайна сметка целите на закона? Цитираха се много от нещата. Аз ще отлича само чл. 2, ал. 2, което за мене е изключително важна цел, която си поставя законът – създаване на предпоставки за намаляване на регионални и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на регионите. Разбира се, и другите цели са много важни, но за мен това е основното, което законът си поставя като цел.

Друго, което мисля, че е изключително важно и е достойнство на закона, е това, че се прави опит да се подобри и изгради механизъм за усвояване на средствата от Европейския съюз, да се регламентира този процес.

Друго, което бих посочил като изключително важно достойнство на закона и което, пак ще кажа, че е съм удовлетворен като представител на Смолянския регион, е подробното и ясно разписване на районите за целенасочено въздействие в чл. 8 и в допълнителните разпоредби, което не създава двусмислие. Не мога да скрия задоволството си, че Смолянският регион попада в целия обхват на закона, така че нямам никакви притеснения.

Бих посочил като друго предимство на закона структурирането на управлението на регионалното развитие. Не бих анализирал дълго тази глава, но ми се ще да спомена чл. 22, ал. 4, която засяга ротационния принцип и в която мисля, че се решава проблемът, споделен от много от колегите.

Друго достойнство е широкото представителство в регионалните съвети. Засегна се въпросът дали това ще повлияе на бъдещото административно-териториално деление на страната или не. Разбира се, законът не е за административно-териториално деление на страната, не решава и въпроса с второто ниво на местното самоуправление, но въпреки всичко може да се каже, че той ще бъде полезен и неговото действие също така за бъдещото установяване на второ ниво на местно самоуправление, защото в голяма степен ще изясни в практиката, в работата какви функции държавата, респективно общините ще прехвърлят на това второ ниво. Стана въпрос за чл. 7, няма да го засягам, той вероятно ще отпадне. Министърът направи такъв анонс, че ще бъде оттеглен.

И сега искам да се върна на горещия пункт – чл. 6. Аз не споделям страховете, които споменаха колегите – и господин Великов, и господин Димитров, по-скоро ми се ще да се вземе под внимание това, което спомена господин Миков, да не се насочваме много към този проблем. Но не мога да не разбера колегите, които засягат този въпрос. Разбира се, те имат определени ангажименти в собствените си региони, това ще се отрази върху тях. И ги разбирам. Но ми се ще да кажа едно, като с това апелирам гласуването на закона на първо четене. Все пак този закон е доста важен за регионите, визирани в чл. 8, за регионите за целенасочено въздействие, за граничните, селските райони, за районите с индустриален упадък. Този закон е значително по-важен за тях, отколкото за районите, определени като центрове на планиране и т.н. Нека да има дебат по този въпрос между първо и второ четене, нека да се потърсят добри критерии, по които да се определят и предложат центровете, но да гласуваме този закон, защото той действително е важен за онези, които са визирани в чл. 8. Благодаря ви.