Радослав Коев

Господин председател, колеги! Ще подкрепя предложението на комисията не защото не съм съгласен с това, което каза госпожа Манева, а защото не съм съгласен по принцип с това водните загуби да бъдат смятани такива, каквито са в момента и да бъдат изчислявани по този начин.

В ръцете си държа една справка, която народните представители са получили днес, за това какво се е случвало във водните дружества във връзка с водните загуби през последните три години и не е нужно човек да е кой-знае какъв специалист, за да направи няколко простички извода.

Едно от дружествата има 3% загуби на вода през 2002 г., 23% загуба на вода през 2003 г. и 35% загуби на вода през 2004 г. Това не са загуби на вода. Нали разбираме всички, че през това време, който и каквото и да е инвестирал или да не е инвестирал в това дружество, това просто не е истина! Също така не би могло да бъде истина, че в едно дружество може да има 3% загуби на вода и в същата тази държава, при същите тези условия, при същия начин на изчисляване, и, ако щете, при същия този исторически развой на развитието на дружества “вода и канал”, а друго дружество да има не 3, а 83% загуби на вода. Това не са загуби на вода. (Реплика от народния представител Йордан Нихризов.)

В същата тази таблица се вижда много простичко, че в същото време потреблението на вода в България драстично пада през последните години. Българинът е спрял да се къпе, да си мие зъбите, спрял е да употребява вода за каквито и да е цели. В някои от регионите, ако някой се опита да изчисли потреблението на вода на глава от населението, то е паднало под това на Централна Африка – около 300 л на човек месечно потребление на вода! Нали разбирате, че останалото от това, което е постъпило в язовирите, не е загуба.

Казвам, че ще подкрепя законопроекта така, както го е приела комисията, защото се надявам до м. юни вече избраният воден регулатор да смени системата, по която се изчисляват тези водни загуби и да се каже, че водните загуби веднъж биват технически, заради остарелите съоръжения; втори път, разбира се, биват от кражби на вода и от това, че водата не е отчетена, което е по-скоро управленски въпрос. Не е нужно дружествата да декларират пред бъдещия воден регулатор безумни инвестиции, доказвайки как в следващия момент в резултат на тези инвестиции ще свалят драстично загубите на вода.

Изключително лесно видимо ще бъде на дружеството в Бургас, което е имало 3% загуби през 2002 г., а в момента има 35% загуби, с никакви инвестиции да се върне поне на 5% загуби. Защото нищо не се е случило през тези три години, особено в техниката, технологията, потреблението на вода и каквото щете. Тези фалшиви сметки министерството прави през всички тези години. Група хора категорично държат водните загуби да се изчисляват по този начин. Те биват наричани водни загуби. За гражданите това е физически изтекла някъде вода. Осемдесет процента физически изтекла вода в едно водопреносно дружество би означавало улиците и трасетата, по които минава водата, да са изчезнали. Би означавало, че в тази канализация няма как да има налягане по никакъв начин при 80% загуби, ако те биха били технически. Истината е, че такива загуби просто няма. Дружествата се нуждаят от инвестиции за оправяне на техническите загуби и на загубите, разбира се, по отношение на консумираната електроенергия, по оправяне на технологиите и, разбира се, най-вече управленска дейност по това как тези разходи да бъдат занижени и как държавата, в нашия случай дружествата, да търсят потребителите, които са похарчили тази вода, да си я платят, а да не я прехвърлят на гражданите, които са единствените, които плащат.

Няколко много простички неща, които през всичките тези години специалистите от министерството се опитват да ни обяснят колко много са сложни. Никак даже не са сложни. Аз вярвам, че членовете на бъдещия воден регулатор са в състояние да поправят всичко това, да се опитат поне, давайки ни подобни справки, да изравнят позициите и по отношение потребление на вода средно на български гражданин – става дума за гражданите, и по отношение на загубите да постигнат някакви осреднени показатели. Те са се опитали технологично да изравнят загубите на вода, особено през последната година, за почти всички водни дружества. Но понеже справката трябва да съдържа данни и от 2002 г., то там се появяват някакви драстични разлики.

Обръщам се най-вече към министерството: никой ли не е в състояние да обърне внимание на тези “Вода и канал” дружества, които, реализирайки 80% загуби на вода, в същото време успяват да инкасират вода всяка следваща година на все по-малка и все по-малка стойност, все по-малко и по-малко количество? Това не впечатлява ли хората, които контролират нещата в министерството? Благодаря.