Милена Михайлова

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Два дни слушам дебатите по тази социална програма и се чудя за какво става въпрос?! За една програма, за една съвкупност от действия, които ще решат конкретен проблем, и проблемът е ясен. Или ще дебатираме неща от сътворението на света и след това?

Проблемът е ясен. Има една голяма група деца, които отпадат от училище, поради чисто социални фактори и причини – те нямат средства. Въпросът е: ще им дадем ли възможност или няма да им дадем? Спорим два дни за това 10-12 или 15 да са децата в бусчетата, а не коментираме оптимизирането на училищната мрежа, така както е записано в програмата. Никой не коментира напрежението и мерките, които се взеха за намаляване на напрежението от закриването на училища. Никой не коментира обезлюдяването на селищата от това, че родителите напускат, защото децата им не могат да учат. Никой не коментира шанса, който ще дадем на децата, чиито родители нямат възможност да им плащат квартира в големия град.

Вчера господин Пирински каза, че училището на колела не било добро решение. А кое е по-доброто решение? Децата на 15 или 16 години да излязат от училище и да отидат на пазара на труда – без квалификация и без възможност, съгласно нашия Кодекс на труда да работят?! Това ли е по-доброто? По-добре ли е децата да нямат възможност да влязат в първия си учебен ден в първи клас, макар и с автобус? Наемате ли се вие да лишите, макар и една малка група деца, нека да са 20 хил., нали за толкова говорим, че отпадат от училище – средногодишно, да лишим, нека да са 5-6 хил. деца, от възможността да влязат в първия си учебен ден, в първия си учебен час, да чуят училищния звънец. И дали е морално или не да се препираме два дни за това да имат ли децата закуска, да нямат ли? Тя пълноценна ли е или не? Бяла или черна да е кравата, с лява или с дясна ръка да държим черпака за млякото?

Не смятате ли, че стигнахме твърде далеч и че станахме твърде високомерни, когато коментираме проблемите на обикновения гражданин? Не стигнахме ли твърде далече, коментирайки един конкретен проблем – възможността да подпомогнем гражданите на Република България при решаване на един конкретен проблем – отпадане на децата от училище поради финансова невъзможност.

Мисля, че трябва да подкрепим децата, които искат да получат образование, които изминават по 5 и по 10 км всеки ден. Призовавам ви да подкрепим програмата на министерството, дори и в този вид, в който вие не я харесвате. Аз приемам всички забележки, които бяха направени към нея. Въпреки това програмата е добра и тя ще помогне на една голяма част от хората в България.