Николай Младенов

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, позволете ми да ви честитя Баба Марта, да ви пожелая много здраве през тази година и да отбележа с неудовлетворение, че дори и настъпването на пролетта не може да доведе министъра на отбраната в Народното събрание, когато се дискутира изключително важен въпрос, свързан с неговата политика.

Поставеното на дебат днес искане за създаване на анкетна комисия е изключително резонно и то трябва да бъде подкрепено от тази зала, което, разбира се, се съмнявам, че ще имате смелостта да направите, защото, ако го направите, ще излязат на преден план много от далаверите, които държат вашето мнозинство заедно и го издържат в общи линии за изборите.

Няма да направите това и затова искам да направя предложение, след като вие – от управляващото мнозинство, днес ще отхвърлите искането за създаване на временна анкетна комисия. Това предложение е отправено към председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Предложението е в най-кратки срокове да свикаме извънредно заседание на тази комисия, на която да бъдат обсъдени всички съмнения и сигнали, които са постъпили относно корупцията в сделките с превъоръжаването на Българската армия, Комисията да бъде информира за политиката, която правителството следва, финансирането, което осигурява, и всички релевантни въпроси, които неведнъж са поставяни и от тази трибуна и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Но за да не оставате с впечатление, че желанието на политическите сили да се създаде такава анкетна комисия е празни приказки, бих искал да обърна внимание на народното представителство върху няколко факта. Първият факт е, че още през м. февруари Комисията по външна политика, отбрана и сигурност беше сезирана със сигнали за нарушения, които могат да бъдат тълкувани и като корупция в сделки в отбранителния сектор, свързани с превъоръжаването на Българската армия. Говоря конкретно за инициативата на правителството да модернизира хеликоптерите Ми-17 и Ми-24. Нашата комисия беше сезирана, че условията, които са поставени в търга, не са спазени от фирмата, която е избрана за основен контрактор по този договор. Всички политически сили в парламента получиха този много подробен сигнал, информирахме се внимателно, анализирахме го подробно. За какво става въпрос?

В търга, който е обявен за модернизация на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24, изрично е записано като условие за участие в търга, че контракторът трябва да представи протокол, договор или работна програма, която да е обвързана със сертификацията на крайната модернизация от “Рособоронекспорт”, в крайна сметка руската фирма ОКВ “Мил”, която е производител на тези хеликоптери.

Съмненията, които съществуват в българското общество по отношение на тази сделка, са в две посоки и в голяма степен те са известни и в медиите.

На първо място това е, че избраният контрактор няма такъв договор за сертифициране на крайния продукт, което означава, че ако тази модернизация бъде извършена от тях, тя ще бъде фалшива модернизация, няма да бъде сертифицирана и фактически ще бъде в противоречие с не един български закон или международен стандарт.

Второто съмнение, което съществува, е, че ако евентуално тази компания е предоставила някаква форма на писмо, то това писмо е фалшиво.

Направих си труда през края на миналия месец да отправя писмо във връзка със сигнала, който получиха всички политически сили в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, до съответната Руска федерална служба за военнотехническо сътрудничество с много конкретно питане: “Предоставили ли сте такова писмо и съществува ли договор между избрания от българското правителство контрактор и “Рособоронекспорт” за сертифициране на крайната модернизация на хеликоптерите?”.

За мое голямо учудване, защото аз все пак се надявах, че сигналът ще се окаже неверен, това щеше да бъде в крайна сметка в интерес на България, на 24 февруари получих официално писмо, което ще предоставя на всички вас, на българските медии, на който желае да го види, от Федералната служба за военнотехническо сътрудничество, което казва, че “Няма абсолютно никаква форма на договорни отношения с избраната израелска фирма “Ел Бит”, няма никакви подписани съглашения за сътрудничество в модернизацията на този вид хеликоптери и съответно не може да се ангажира със сертификацията на крайния продукт”.

Ето го писмото. Съжалявам, че никой от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и от хората, които днес вдигат толкова шум в пленарната зала, не си направиха труда да проверяват пощата си по-често, да реагират на сигналите, които са получили, да проверяват информацията, с която разполагат. Това е доказателство как българското правителство, Министерството на отбраната и министър Свинаров в нарушение на собствените си процедури, задали в собствените си, подписани от тях тръжни документи, постигат сделки с фирми, които не са в интерес на България, не са в интерес на модернизацията на българските Въоръжени сили, най-малкото защото, ако се стигне до сключване на договор с тази фирма “Ел Бит” тя ще бъде задължена да сертифицира в крайна сметка извършената от нея модернизация с руски производител на хеликоптерите. Това обаче ще изисква допълнителни средства, които не са записани никъде в момента. И след някой и друг месец в следващото Народно събрание ще се окаже, че българската държава ще трябва да плати поне още 50 млн. евро, за да може да се довърши един проект, започнат в момента.

Това илюстрира няколко неща. Илюстрира как Министерството на отбраната работи на парче, как няма абсолютно ясна стратегия за модернизацията на българските Въоръжени сили, илюстрира високия корупционен потенциал на тези сделки и най-вече, илюстрира нуждата от това българското Народно събрание да се ангажира пряко с контрола върху извършването на тези сделки. Това Народно събрание трябва да бъде запознато от правителството, първо, със стратегията, която то следва; второ, с финансовите ресурси, които са осигурени; трето, на какъв етап са конкретните договорености; и четвърто, в крайна сметка от целия този параметър на договори, за които толкова много се говори, кои са приоритетните договори, кои са основните приоритетни неща, които трябва да свършим с оглед на задълженията, които българските Въоръжени сили имат по гарантиране на националната сигурност на България, по участието ни в операции на НАТО, по участието ни в други операции зад граница. Това е нормалната практика във всяка една държава – когато имаш ограничен брой ресурси и много задачи, да си приоритизираш задачите и да видиш кое трябва да свършиш на първо място.

И за да свалиш съмнението от себе си, че използваш тези сделки, както и много други договори и много други обществени поръчки в България, за които също в момента съществуват съмнения, че ще бъдат използвани от управляващите за финансиране на тяхната предизборна кампания, за да се избегнат тези спекулации, които са не само във вреда на една политическа сила, а са във вреда на цялата държава, има нужда от прозрачност и парламентарен контрол. Тази прозрачност и този парламентарен контрол могат да бъдат осигурени от анкетна комисия, могат да бъдат осигурени от Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, най-малкото могат да бъдат осигурени, ако министърът на отбраната или поне неговите заместници имат смелостта да дойдат в тази зала и когато се дискутират теми, свързани с тяхната политика, да участват в дебатите и да отговарят на въпросите.

Защото се надявам, че няма народен представител в тази зала, който да иска България да попадне, да сключи договори, да влезе в схеми, които, първо, да уронят нейния международен авторитет, граден с толкова много усилия през годините; второ, да я поставят в ситуация, при която тя да не може да завърши тези проекти, защото няма достатъчно осигурено финансиране; и трето, да поставят страната ни под съмнения за корупция, която на толкова високо ниво е изключително опасна и за опасността от която вече сигнализира Европейският съюз в редовния си доклад от миналата година.

Именно за това видяхте как с един конкретен пример, с един конкретен търг се оказа, че правителството нарушава собствените си процедури, вкарва България в неизгоден за нея договор, в зависимост, която може да се окаже изключително скъпа в бъдеще – това е само по отношение на един конкретен договор, представете си колко още подобни сигнали съществуват в българското общество, в българските медии и колко съмнения съществуват! На тези съмнения и сигнали трябва да има отговор, отговор, който да се даде от Народното събрание. Ако това Народно събрание откаже днес, ако това мнозинство откаже днес да създаде анкетна комисия по случая, откаже да проведе специално изслушване на министъра на отбраната в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ако правителството откаже да отговори на редица въпроси, които са поставени в този сектор към него, то това, уважаеми дами и господа, означава, че всички, които гласуват “против” създаването на комисията днес, всички, които не искат изслушване на министъра в пленарната зала и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, ще бъдат съучастници във въвличането на България в международни скандали, в поставянето й в тежка икономическа зависимост от неизгодни за нея договори и в крайна сметка – в уронването на престижа на нашата държава.

Затова призовавам всички, когато взимат своето решение днес и дават гласа си, да го направят, отчитайки отговорността, която имат не само към тези, които са ги изпратили тук, и интересите, които представляват в тази зала, а истинската мисия на всеки един народен представител – да представлява интересите на българския народ, да защитава интересите на България и да не прави нищо, което уврежда авторитета и достойнството на българската държава. Благодаря ви.