Атанас Василев

Благодаря Ви, господин председателю.

Законопроектът по обем е кратичък, но той засяга един много съществен въпрос, който се отнася до максималната продължителност на седмичното работно време. Това изменение е предизвикано през миналата година от тази директива, която д-р Адемов цитира - № 2003/88 от ноември 2003 г., но за съжаление позоваването и в мотивите на вносителя, които аз прегледах тогава, се свежда само до чл. 6, който слага генералната рамка от 48-часова продължителност на работното време, без да се държи сметка за допуснатата в директивата, в чл. 22, възможност седмичното работно време да се продължава и с повече от 48 часа, стига за това да се предвиди в законодателството надеждна гаранция за съгласието на пълнолетните работници и служители. Защото в противен случай практически се парира, ако ми позволите дори този термин, гипсира се работата по външно съвместителство. Ако един човек има пълна работна седмица и работно време от 8 часа при петдневната работна седмица, това прави 40 часа. Е, кой ще го вземе на работа за 8 часа? А това затруднява гъвкавото използване на работната сила, на квалифицираните хора.

Не само работодателите, но и синдикатите в своите становища изразиха подкрепа на този законопроект, именно за да може да се използва по-гъвкаво работната сила със съгласието, разбира се, на работника или служителя. Това съгласие е нужно, в случай че се сключи договор по чл. 111, иначе изпадаме в противоречие.

Ограничението да не се нарушава минималната междудневна или междуседмична продължителност на почивката остава, тя ще се запази. Тоест 12-часовата междудневна почивка и 48-часовата междуседмична почивка се запазват, но в тези рамки няма причина за пълнолетните работници и служители при наличието на тяхно съгласие те да работят и повече от 48 часа седмично, няма основание това нещо да не стане.

Разбира се, диференциация има и тя е направена между пълнолетните и непълнолетните. Тя е основателна, тя съществува и в директивата. Ненавършилите 18-годишна възраст при никакви обстоятелства, включително и с тяхно съгласие, не могат да имат работна седмица по-дълга от 40 часа, като имате предвид, че при тях се ограничава възможността за допълнителен труд от закона поради обстоятелството, че те поначало имат с един час по-кратък работен ден, отколкото пълнолетните работници и служители. Тоест при тях работната седмица, ако е нормална петдневна седмица, а тя е такава навсякъде вече, е 35 часа. При тях допълнителният труд може да опира най-много до 5 часа на седмица. И тук вече не може да бъде прехвърлена тази граница дори и с тяхното съгласие. Но за пълнолетните работници и служители, аз ви казвам, § 22 от същата тази директива това го допуска.

Друг е въпросът, че поначало директивата визира само страните-членки на Европейския съюз и ние понеже вървим по дългия път към присъединяването, искаме да сме в синхрон с европейското законодателство, но малко сме се пресилили. Благодаря ви за вниманието.