Димитър Николов Димитров

Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, действително в една голяма част от текстовете, които обсъждаме днес, има висока степен на съгласуваност с всички членове на комисията и този текст е един от малкото, за който си заслужава все пак да отделим няколко минути и да преценим дали предложенията, които ние правим, не са достатъчно аргументирани и не би трябвало да бъдат приемани. За какво става дума?

В главата за права на военноинвалидите и военнопострадалите в момента разглеждаме едно право и това е правото на военноинвалидите да имат право на безплатно пътуване по железопътния транспорт и по вътрешноградския транспорт.

Нашето предложение е това право освен военноинвалидите да имат и военнопострадалите, но забележете, след като в чл. 4 залата единодушно раздели военнопострадалите на две категории – едната категория това са близките: майки, съпруги и деца на загинали военнослужещи, а другата категория това са близки на военноинвалиди, живи военнослужещи, но военноинвалиди и близки, независимо на каква възраст.

При обсъждането в комисията действително един от аргументите беше, че не е логично за цялата категория военнопострадали да бъдат давани такива права. И действително има логика в това. Не е логично, примерно, син на военноинвалид, който е достигнал вече, примерно, дори пенсионна възраст – една абсурдна ситуация, да получава подобни права. И затова нашето предложение е това право освен военноинвалидите да имат и военнопострадалите, според чл. 4, алинеи 1 и 4. Това са близките на загиналите военнослужещи – родители, съпруга и деца.

От чисто финансова гледна точка сами разбирате, че това не представлява някакъв сериозен ангажимент за държавния бюджет като имаме предвид, че общо военнопострадалите са около 4 хил. човека и само една малка част от тях ще са военнопострадали по чл. 4, ал. 1 и 4, тоест тук не става дума за финансов ангажимент, а става дума за един морален акт, който ние можем да изразим към тези хора. Още повече с оглед на събитията, които протекоха само преди няколко дни.

Затова нашето конкретно предложение е да направим този жест, и отново повтарям, към близките на загиналите военнослужещи, които са сравнително малко и в чл. 20 след думата “военноинвалидите” ние да прибавим “и военнопострадалите, според чл. 4, алинеи 1 и 4”.

Приканвам ви да подкрепим това предложение. Благодаря.